Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област Б.д против решение № 439/15.07.2009 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. № 419/2009 г.

В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, поради съществено нарушение на процесуални правила, нарушение на приложимия закон и поради необоснованост на правните изводи - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – Г. И. П., чрез адв.. Д., оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е отменил заповед № ОА-741/08.04.2009 г. на областния управител на Благоевградска област, с която е оставено без разглеждане искането на Г. И. П. за присъждане на обезщетение за осъждането на неговия наследодател И. Д. П., на основаниe чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ. Съдът е приел, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на постановения административен акт, поради което същия е незаконосъобразен.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал съдебния акт върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и при спазване разпоредбите на процесуалния закон - АПК.

От данните по делото се установява, че областният управител на област Б.д е постановил изричен отказ да разгледа по същество искането на Г. И. П. (като наследник на И. Д. П.) от 13.11.2008 г. за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ за осъден от Народния съд наследодател с присъда по н. д. № 1/1945 г. на Трети състав на ГДОНС по Наредбата-закон за съдене от Народния съд на виновните за въвличане на България в световна война, отменена по реда на надзора с решение № 115/18.04.1994 г. на ВС на РБ. Тъй като искането е по чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ /нова ДВ, бр. 29 от 2005 г./ в мотивите си административният орган е приел, че искането е просрочено, а в диспозитива е посочено, че оставя същото без разглеждане, но без да постанови административен отказ за обезщетение по реда на ЗПГРРЛ.

Настоящата съдебна инстанция приема, че производството пред административния съд е следвало да протече по реда на чл. 197 - чл. 200 от АПК, в закрито заседание и да приключи с определение, а не с решение, но предвид обстоятелството, че процесуалните действия в открито съдебно заседание не вредят на правото на жалбоподателя да участва в производството, не е налице съществено процесуално нарушение, което да има за последица отмяна на постановения съдебен акт, в случая решение, което в случая е правилно и следва да се остави в сила.

Съдът правилно е приложил закона, като е приел че съобразно изискванията за форма на административния акт, същият е незаконосъобразен поради това, че мотивите не съответстват на диспозитивната му част. Административният орган е изложил мотиви за недопустимост на искането подаденото от Г. И. П. , а в същото време не е постановил отказ за разглеждане на искането за обезщетение . Противоречието между мотивите и диспозитива на административния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяната му, както е прел и съдът .

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 439/15.07.2009 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дeло № 419/2009 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. Д.Л.