Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "У. Ф. Р.-Апартамент В14 и В15 Р. Х." ООД, гр. С., против решение №105 от 27.11.09г., постановено по адм. д. №2646 по описа за 2009г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу РА №2000804053/ 19.12.08г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - София, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 71483,21 лв. за м.01. и м.4. 2008 г., потвърден в оспорената част с решение №259 от 27.02.2009г. на директора на дирекция "ОУИ" – гр. С., при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА, по подробни съображения, изложени в касационната жалба, претендира разноски.

Ответникът - директор на дирекция "ОУИ", гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и претендира разноски, представляващи юристоконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел за законосъобразен отказът на органа по приходите да признае правото на данъчен кредит в оспорения размер за м.01 и 4.2008 г. по 3 данъчни фактура, издадени съответно 2 от тях на 1.1.2008г., а третата на 4.4.2008г. от "М и С Проекти" ЕООД, които не отразяват настъпили в тези периоди данъчни събития.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Между страните по делото не е налице спор, че на 23.05.06г. между две физически лица - граждани на Великобритания, като купувачи, и "М и С Проекти"ЕООД, като продавач, е сключен предварителни договори за продажба на недвижими имоти - апартаменти В14 и В15, представляващ част от апартаментен комплекс "White Fir", находящ се в Банско, България. Учредява се българско търговско дружество, регистрирано от СГС на 28.5.07г. с наименование "У. Ф. Р.-Апартамент В14 и В15 Р. Х." ООД, което е регистрирано по ЗДДС, считано от 31.03.2008 г.

На 17.08.07г. е сключен договор в нотариална форма за учредяване на вещно право на строеж на недвижим имот със задължение за построяването на обекта в завършен вид с предмет недвижимите имоти, предмет на предварителния договор от страни новоучреденото търговско дружество "У. Ф. Р.- Б7 Р. Х."ООД и „М и С Проекти”ЕООД. В този договор е уговорена отделна цена и срокове за заплащане на цената на учреденото вещно право на строеж и на договорените строителни дейности по изграждането на обекта. Апартаментният комплекс е въведен в експлоатация с констативен акт от 6.12.2007г. съгласно Удостоверение № 24/06.12.07г.

На 10.10.2007г. и 1.1.2008 са сключени тристранни споразумения между британските граждани като "прехвърлители", "У. Ф. Р.-Апартамент Б7 Р. Х." ООД като "поемател" и „М и С Проекти”ЕООД, съгласно което страните се съгласяват, че прехвърлителите прехвърлят на поемателя всички свои права и задължения по договора за учредяване на право на строеж и построяване на недвижим имот - апартаментите. "М и С Проекти"ЕООД изразява съгласие за заместването на другата страна по правоотношението. Тези тристранни споразумения са сключени според жалбоподателя по повод предварителния договор, но видно от неговото съдържание предмет на прехвърляне са правата и задълженията по договор за учредяване право на строеж и построяване на недвижим имот, а предварителният договор е за продажба на недвижим имот. Издадени са по две фактури към двамата британски граждани с доставчик „М и С Проекти”ЕООД. Спорните фактури №37 от 1.1.2008г. и №38/1.1.2008г. са били включени в СД и ДП, но по тях данни за разплащане няма. За сумите отразена по ДКИ с предмет на доставката "сторно" не е отразено за коя фактура се отнася.

Настоящият съдебен състав намира, че кредитното известие не се съдържа задължителния реквизит по чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС - основанието за тяхното издаване. Съгласно чл. 115, ал.3 от закона, кредитно известие се издава в два случая - при намаление на данъчната основа и при разваляне на доставката. В конкретния случай е налице съвпадане на размерите на данъчната основа по кредитното известие и издадената фактура т. е. не е налице намаление на данъчната основа. По делото няма данни, че към датата на издаване на кредитното известие е развален договора, въз основа на който са извършени плащанията. Няма изрично писмено изявления на нито едната от страните по договора за продажба на недвижим имот за неговото разваляне, нито връщане на получения аванс, като тристранното споразумение е по повод договора за учредяване на вещно право на строеж и построяване на недвижим имот, който следва да бъде отбелязано, че е сключен между двете търговски дружества в нотариална форма.

Правилен е извода и по отношение на фактура №409 от 4.4.2008г. със стойност 201590,66 лв. и ДДС в размер на 40318,13 лв., с предмет на доставката СМР по договор Комплекс У. Ф. Р.". По делото не са представени доказателства за какъв договор става въпрос и вида на извършените СМР, няма представени и данни за плащане, както и такива за реално извършени СМР от този доставчик. Правилен е извода на съда относно преценката на изготвеното заключение на експертизата, тъй като надлежно е определен точно спорния момент по делото и данните по нея не биха променили направените вече изводи.

При тези безспорно установени данни правилно АССГ е обосновал извод, че през спорните данъчен период не са налице основания за ползване на данъчен кредит в спорния размер от дружеството по посочените данъчни фактури.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото на касатора не могат да бъдат присъдени разноски. На дирекция "ОУИ", гр. С., следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, съобразно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК - до минималното адвокатско възнаграждение - в размер на 1000 лева.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №105 от 27.11.2009г., постановено по адм. д. № 2646 по описа за 2009г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА

"У. Ф. Р.-Апартамент В14 и В15 Р. Х." ООД, гр. С.,

представлявано от А. С. А., да заплати 1000 лева юрисконсултско възнаграждение по делото на директора на Д"ОУИ" гр. С., при ЦУ на НАП за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Р. М.

Р.М.