О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2949
София, 10.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 3766/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Агро-Инвест 999“ ЕООД, със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Т. Т., против въззивно решение № 131 от 10.07.2024 г. по в. гр. д. № 228/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 90 от 19.03.2024 г. по гр. д. № 438/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което Прокуратурата на Република България на основание чл. 2б ЗОДОВ е осъдена да заплати на касатора 31 164,65 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена наемна цена поради постановяване на незаконосъобразен отказ за връщане на МПС на законния му собственик, ведно със законната лихва, като вместо това предявеният иск е отхвърлен. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на въззивното решение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли да се приеме, че вредата е хипотетична при наличието на доказан факт, че вместо процесния автомобил, „Агро-Инвест 999“ ЕООД е предоставил друг „заместващ“ на лицето Б. С. в изпълнение...