Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК, вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията.

Образувано е по жалба на СД "Зоната - Нацкови и Сие", със седалище и адрес на управление гр. С., срещу решение № 900 от 8.07.2011 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК-472/25.06.2010 г., с което са одобрени задължения по чл. 75, ал. 1 ЗЗК, поети от предложените от С. А. "Д. А. Ц." и "Н. Б." ООД задължения. Възразява се от жалбоподателя, че не са налице предпоставките по чл. 75, ал. 2 ЗЗК за приемане на решение за одобряване на поетите задължения от ответниците по преписката, тъй като счита, че е налице тежко нарушение на закона по чл. 75, ал. 3 ЗЗК вр. § 1, т. 16 ДР на ЗЗК. Поддържа се твърдение, че не са налице и предпоставките за приключване на производството по преписката пред КЗК чрез одобряване на направените от С. А. "Д. А. Ц." и "Н. Б." ООД предложения по § 15 от Правилата за разглеждане на предложения за поемане на задължения по Закона за защита на конкуренцията, приети с решение № 131/09.02.2010 г. на КЗК. Иска се отмяна на оспорваното решение като неправилно. Претендира разноски.

Представителят на Комисията за защита на конкуренцията оспорва основателността на жалбата.

Процесуалният представител на С. А. "Д. А. Ц.", оспорва жалбата. Ответникът "Н. Б." ООД - Русе, не се явява законния представител и не изпраща процесуален представител.

Върховният административен съд - IV отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в предвидения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано на основание на

чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с постъпило искане с вх. № Вхр. - 1071/16.06.2010 г. от СД "Зоната - Нацкови и Сие", съдържащо твърдения за извършени нарушения на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК от страна на С. А. "Д. А. Ц." и "Н. Б." ООД.

В искането се посочва, че С. А. "Д. А. Ц." стопанисва и управлява Студентските общежития в гр. С.. В блоковете на Студентски град от 2007 г. е допуснат един единствен доставчик на кабелен Интернет достъп - "Н. Б." ООД, с който Академията има сключено Споразумение за съвместна дейност. По силата на чл.5 от Споразумението, Академията се задължила да не допуска други оператори, предоставящи електронни съобщителни услуги да изграждат паралелни съобщителни мрежи за пренос на данни на територията на общежитията. Молителят твърди, че по този начин се ограничава конкуренцията по отношение на достъпа до Интернет, като гореописаната ситуация е резултат от осъзната политика на ръководството на Академията. Посочва, че е отправил няколко предложения до учебното заведение, като на последното с вх. № 20.00 - 82/19.04.2010 г. е получил изричен отказ с писмо, изх. № 20.00 - 82/03.05.2010 г. Според молителя, при тези условия липсват предпоставки за честна конкуренция. В случай, че учебното заведение не разполага с необходимите технически средства и предоставя права на частно дружество да доставя Интернет, е следвало да допусне и конкуренция при предоставяне на услугата.

Твърди се, че С. А. "Д. А. Ц." отказва на молителя достъп до изградената мрежа с мотив, че по силата на Споразумение за сътрудничество, подписано с "Н. Б." ООД, учебното заведение има задължение да не допуска други оператори на електронни съобщителни услуги да изграждат паралелни мрежи на територията на общежитията. Академията отказва достъп до покривното пространство на общежитията с цел монтиране на устройства за доставка на безжичен Интернет поради риск от нарушаване на целостта на покривната изолация и възникване на разходи за ремонт.

Въз основа на направения анализ на цялостното поведение на С. А. "Д. А. Ц." и Н. Б." ООД, Комисията за защита на конкуренцията е заключила, че е налице съглашение представляващо „споразумение” по смисъла на чл. 15 от ЗЗК. Споразумението е вертикално по смисъла на РЕГЛАМЕНТ /ЕО/ №2790/1999 на Комисията – засягат се вертикално свързани пазари, представляващи последователни нива за осигуряване достъп на услугата Интернет до крайния потребител – пазар за достъп до среда /сгради и мрежа/ и пазар за достъп до Интернет пространство чрез LAN режа или чрез безжична мрежа .

Ефектът от това поведение е антиконконкурентен, изразяващ се в предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията. Заключението на КЗК, е че в следствие действието на чл. 5 от Споразумението, между С. А. "Д. А. Ц." и Н. Б." ООД, налага на С. А. "Д. А. Ц." задължение да не допуска изграждането на паралелни съобщителни мрежи на територията на съответния географски пазар.

С Определение № 1635/22.12.2010 г., на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, Комисията предяви твърдения за извършено нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК срещу С. А. "Д. А. Ц." и "Н. Б." ООД, изразяващо се в участие в забранено споразумение, посредством подписване на Споразумение за сътрудничество между С. А. "Д. А. Ц." и "Н. Б." ООД, имащо за цел ограничаване на търговията по отношение на предоставяне на услугата достъп до Интернет пространството на територията на Студентски град - Свищов.

За да одобри предложените от С. А. "Д. А. Ц.", "Н. Б." ООД гр. Р., задължения, КЗК е прела, че подписаният между тях, на 10.01.2011 г. на Анекс към Споразумение за съвместна дейност от 14.11.2009 г., според който Чл. 5 от Споразумението се изменя, както следва: "Нетуъркс се ангажира да допуска други оператори, предоставящи електронни съобщителни услуги до изградената LAN мрежа по реда и при условията на чл. 158 от Закона за електронните съобщения. Академията не носи отговорност за взаимоотношенията между крайните потребители, Нетуъркс и трети лица - присъединени оператори",и чл. 7 от Споразумението се изменя, както следва: "Нетуъркс има право да прехвърля на трети лица правата си по това споразумение единствено по реда и при условията на чл. 158 от Закона за електронните съобщения " изпълнява изискването за безусловност.

Комисията е преценила, че предложените от С. А. "Д. А. Ц." и "Н. Б." ООД, задължения, удовлетворяват критериите за оценка, заложени в § 15, ал. 1 от Правилата. Доколкото предложенията за поемане на задължения са пряко свързани с предмета на производството и отговарят на предявените твърдения за извършено нарушение, съответстват на целите на закона и са в интерес на потребителите. В рамките на дискреционните си правомощия комисията е оценила споразумението като достатъчно за преодоляване на конкурентните проблеми, посочени в определение № 1635/22.12.2010 г. на КЗК.

Съдебният контрол в настоящото производство се извършва съобразно чл. 169 АПК, относно административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, при което се установява, че КЗК е разполагала с дискреционна власт по чл. 75, ал. 2 ЗЗК да одобри споразумението и е спазено изискването за законосъобразност на административния акт. Не са налице основанията по чл. 146 АПК за оспорване на решението - постановено е от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Решението на комисията е съобразено с § 5 от Правилата за разглеждане на предложения за поемане на задължения по Закона за защита на конкуренцията, приети с решение на КЗК № 131/09.02.2010 г. Предложените за поемане от С. А. "Д. А. Ц." и "Н. Б." ООД, задължения водят до бързо и ефективно преустановяване на противоправното му поведение, налице са и другите предпоставки предвидени в § 5 от правилата, а именно поемането на задължения е от естество да доведе до създаване на условия за възстановяване на конкуренцията на съответния пазар, изпълнението им не зависи от приемането на актове от компетентността на други органи на централната или на местната власт, и прекратяването на производството пред КЗК по този ред ще има по-ефективен възпиращ ефект спрямо предприятието.

Случаят не попада в хипотезите по § 6 от правилата, уреждащи случаите на неприложимост на процедурата по поемане на задължения. Неоснователен в този смисъл е доводът на жалбоподателя, че в случая е налице тежко нарушение по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, което на основание чл. 75, ал. 3 ЗЗК изключва прилагането на процедурата за разглеждане на предложения за поемане на задължения. В жалбата се твърди, че поведението на С. А. "Д. А. Ц." и "Н. Б." ООД представлява тежко нарушение по смисъла на закона, тъй като споразумението е сключено не само с инвестиционна цел, но и с ясната цел недопускане на каквито и да било участници на съответния пазар на територията на Студентски град.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Закона за защита на конкуренцията, "тежко нарушение" е нарушение по чл. 15 и 21 от ЗЗК и/или по чл. 81 и 82 от Договора за създаване на ЕО, което оказва или би могло да окаже значително и трайно във времето въздействие върху конкурентната среда на съществена част от националния пазар. В случая не са налице част от елементите на определението за "тежко нарушение". Допуснатото нарушение от С. А. "Д. А. Ц." и "Н. Б." ООД по чл. 15, ал.1, т. 3 ЗЗК не може да бъде квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на закона, тъй като с него не се засяга съществена част от националния пазар. Поведението на ответните страни касае единичен случай, който не е от естеството да окаже голямо въздействие върху съответния пазар. В конкретния случай изследваното поведение може да бъде квалифицирано като евентуална експлоатативна злоупотреба, което с оглед на установения засегнат кръг потребители и географски обхват би могла да се определи като леко или като не особено тежко нарушение на правото на конкуренция. Поради това правилно комисията е заключила, че поведението на ответното предприятие не представлява тежко нарушение по ЗЗК, което обосновава възможността за прилагане на процедурата за разглеждане на предложения за поемане на задължения.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за липса на предпоставките за приключване на производството по преписката пред КЗК чрез одобряване на направените от ответните страни предложения за поемане на задължения. Прекратяването на производството пред КЗК е последица от одобряването с решение на поетите задължения по чл. 75, ал. 1 ЗЗК. Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. второ ЗЗК, в този случай комисията прекратява производството, без да установява наличие на нарушение, като постановява, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. Законът предвижда възможност за възобновяване на производството в изрично посочените в чл. 75, ал. 4 ЗЗК случаи.

Воден от изложеното, Върховният административен съд - IV отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на СД "Зоната - Нацкови и Сие", със седалище и адрес на управление гр. С., срещу решение № 900 от 08.07.2011 г. по преписка, вх. № КЗК-472/25.06.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. П./п/ С. С.

С.С.