Образувано е по касационна жалба на И. А. К., от с. К., област П. против решение № 47 / 09.07.2009 г. по адм. дело № 30 / 2009 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение – касационни основания по чл. 209 от АПК.

Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Люлин счита същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е заповед № РД-70 от 15.12.2008г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Люлин, с която И. А. К. е лишен от социални помощи по чл. 2 Наредба № РД – 07-5 / 16.05.2008 г. за срок от две години.

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на обжалвания индивидуален административен акт не са налице визираните по чл. 146 от АПК пороци.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира съдебното решение за правилно.

По делото е установено, че И. А. К. има регстрация като едноличен търговец с фирма „ И А К – И. К. ” по ф. д. № 30544 / 1992 г. по описа на Софийски градски съд, която не е заличена и това обстоятелство не е декларирано при подаването на молбата – декларация за отпускане на социалната помощ за отопление.

Редът и условията за предоставяне на целеви помощи за отопление е определен с Наредба № РД – 07-5 / 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за отпускане на целева помощ за отопление. В чл. 2, ал.1 от същата е посочено, че право за получаване на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППСЗП). С разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ППЗСП е прието, че месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителни условия, между които и да не са регистрирани като еднолични търговци. Наличието на регистрация като едноличен търговец е пречка за отпускане на социални помощи, а недекларирането на този търговскоправен статут сочи недобросъвестно поведение при отпускане на целевата помощ.

Съгласно чл. 14, ал. 5 от Закона за социално подпомагане лицата недобросъвестно получили социални помощи се лишават от тях за срок от две години.

Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено. Същото е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства и проявен субективизъм при изследване нарушенията, допуснати във връзка с основанията за лишаване от социални помощи.

Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорената заповед № РД-70 от 15.12.2008 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Люлин.

Заявените касационни основания за нищожност и недопустимост са неналични при проверката на оспореното съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 / 09.07.2009 г. по адм. дело № 30 / 2009 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. Т.Т.