1. Касационна жалба на Агенция пътна инфраструктура София против решение № 115/23.05.2012г. по адм. дело № 70/2010г. по описа на Административен съд - Кюстендил (основно). С доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон се иска отмяната му изцяло.

2. Касационна жалба на Рилската света обител, чрез Адрианополски епископ Евлогий, против същото решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу Заповед №РД-18-84/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК относно имоти с идентификатори 000218; 000263; 022004; 025015; 025028; 028016; 033001; 033002; 040001; 041001; 042001; 043001; 044001; 046001; 056011, и за имоти с идентификатори,: 28.16; 57.7; 92.1; 35.16; 70.2; 70.5; 70.7; 70.10; 70.11; 70.12; 70.13; 70.14; 70.1; 70.3; 70.4; 67.1; 79.1; 85.1; 74.2; 78.1; 65.1; 65.5; 66.2; 56.5; 57.4; 74.1; 71.1; 55.4; 55.6; 55.9; 56.1; 56.2; 56.3; 56.6; 56.7; 56.11; 57.1; 57.2; 57.2.1; 57.2.2; 57.3; 57.3.1; 57.3.2; 60.57; 60.72; 60.75; 60.47; 60.50; 60.69; 60.77; 60.10; 60.13; 60.16; 60.28; 60.49; 60.52; 60.55; 60.56; 60.58; 60.59; 60.60; 60.61; 60.62; 60.63; 60.64; 60.66; 60.67; 60.68; 60.70; 60.76; 60.78; 60.79; 60.82; 60.83; 73.1; 58.1; 59.1., както и в частта за разноските, присъдени в полза на заинтересувани страни по делото. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново за отмяна на заповедта и по отношение на тези имоти.

3. Касационна жалба на Рилската света обител против решение № 123 от 19.06.2012г. по същото дело, с което на основание чл. 175, ал.2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, както следва: имот с идентификатор 92.1. се заличава от диспозитива за отмяна на заповедта по отношение на определени имоти и остава в диспозитива за отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Иска се отмяната на това решение по съображения за неправилност.

4. Касационна жалба на Рилската света обител против решение по същото дело, постановено в о. с.з. на 27.07.2012г., с което на основание чл. 172, ал.2 вр. чл. 176, ал.2 АПК е допълнено основното решение, като е отхвърлена жалбата им срещу заповедта и относно имоти с идентификатори 35.15.; 30.4; 23.3 и 25.9. от ККР на землището на "Рилски манастир". Иска се отмяна на решението по съображения за липса на мотиви.

Ответните страни О. Р., "Толинакс" ЕООД гр. Р., ЕТ "Н. Д." гр. Р., В. Т. Б.и и Д. И. К.- Христова оспорват жалбите на Рилската света обител. Твърдят, че решението, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта по отношение на имоти, за които те представят доказателства за притежавани права, е в съответствие с материалния закон и обосновано от събраните по делото доказателства и заключения на вещи лица.

Ответниците "Мак турс" АД гр. Б.д и ЕТ" Фешън топ модълс"-Д. К., гр. Б.д оспорват касационната жалба на Рилската света обител. Възразяват, че оспорващите нямат право на оспорване по отношение на имотите, за които те представят документи за собственост и че решенията на ОСЗ не създават права.

Останалите ответници не вземат становище по жалбите.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: По допустимостта на жалбите:

1. Жалбата на Агенция пътна инфраструктура е недопустима. Агенцията, чрез Областно пътно управление-Кюстендил е конституирана като заинтересувана страна по делото, като участието й е задължително само по отношение имотите, в обхвата на оспорената част от КК, на които са собственици и носители на други вещни права. От приложените по делото извадки от КР се установява, че само по отношение на ПИ с идентификатори 62685.60.75 и 62685.60.72 като собственик е записана Държавата- "Областно пътно управление" и "Държавна пътна мрежа". С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Рилската света обител срещу заповедта в частта относно тези имоти. Следователно решението не се явява неблагоприятно за Агенцията и няма право да го обжалва-чл. 210, ал.1 АПК. Обратно, и в тази част, решението е обжалвано от другия касатор, който има правен интерес за това. Недопустимата жалба не подлежи на разглеждане и производството по нея следва да бъде прекратено.

2. Касационните жалби на Рилската света обител са допустими - подадени срещу съдебни актове, които подлежат на касационно обжалване, от страна по делото, за които те са неблагоприятни в обжалваните части и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

Касационната жалба в частта й относно имоти с идентификатори 056011; 28.16; 35.16; 033001 и 033002 (без 92.1., за който е постановено решението за остраняване на ЯФГ) следва да се счита като искане по чл. 175, ал.1 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. За тези имоти има диспозитиви в обжалваното решение както за отмяна на заповедта, така й за отхвърляне на жалбата. Тези грешки не могат да бъдат поправени по пътя на касационния контрол и по искането следва да се произнесе съдът, постановил решението. По същество:

Предмет на оспорване пред АС-Кюстендил е заповед на изп. директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал.1 ЗКИР са одобрени кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на ман. Рилски манастир, община Р., област К..

Обжалваното решение, в частта му, с която се отхвърля оспорването на заповедта относно имоти с номера по КВС 025015; 025028; 040001; 041001; 042001; 043001; 044001 и 046001 е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. По делото е установено със заключение на вещи лица инж.. Д., че тези имоти са идентични с ПИ нанесени върху КК с идентификатори 35.01.; 35.28; 40.1; 41.1, 41.2,41.3; 42.1; 43.1; 44.1 и 46.1, които не са записани в КР като собственост на трети лица. Имотите са възстановени с решения на ОСЗ и по КВС са записани на Рилската света обител. Незаконосъобразно в противоречие с чл. 41, ал.1 и ал.2 ЗКИР вр. чл. 41, ал.1,т.2 от Наредба №3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР (Наредбата) оспорената ККР не отразява данните, съдържащи се в КВС на землище "Рилски манастир" и в тази част заповедта подлежи на отмяна, както и решението, с което е отхвърлено оспорването на заповедта по отношение на тези имоти.

Материалноправно незаконосъобразно е и записването в КР на имот 000218 от КВС, идентичен с ПИ с идентификатор 68.1като собственост на М. С. Г. и М. Б. М., въз основа на нотариален акт от 12.10.2010г. Този акт е съставен след издаване на заповедта за одобряване на ККР и не може да бъде основание за направеното записване, поради което то също следва да бъде отменено.

Решението в отхвърлителната му част по отношение на другите имоти, за които е установено, че са записани в кадастралните регистри като собственост на трети лица ( въз основа на приложени актове, удостоверяващи права или без посочено основание), а те са възстановени на Рилската света обител с влезли в сила решения на ОСЗГ-Кочериново и за тях са одобрени КВС, е неправилно и противоречи на материалния закон-чл. 41, ал.2 и ал.4 ЗКИР и чл. 48, ал.1 и ал.2 от Наредбата.

Данните за кадастралните регистри на недвижимите имоти се получават от източниците по чл. 41, ал.2 ЗКИР - регистрите към картите и плановете; представените от собственика, съответно носителя на друго вещно право актове, удостоверяващи права върху имотите и регистрите на общинската и областна администрация. Данните в КР относно собствениците и актовете, с които те удостоверяват правата си са факултативни и се отразяват в КР само доколкото са налице данни за това. Съществува и принципна забрана за отстраняване на противоречия относно собствеността на имотите от административните органи. Те нямат правомощия да преценяват доказателствената сила на документите за собственост, давайки приоритет на един документ за собственост пред друг. Конкуренцията на правата се рашава само по съдебен ред и е в правомощията на гражданския съд. Органите по кадастъра са длъжни да зачетат представените документи за собственост и да отразят в КК недвижимите имоти като ги идентифицират съобразно описанието, направено в тях. Представянето на документи за собственост от различни лица не дава право на органите по кадастъра да откажат да изпълняват функциите и правомощията си по ЗКИР въз основа на заключение, че са налице противоречиви данни. В ЗКИР и в Наредбата не са предвидени правила за отразяване в КР на данните относно собствеността на имоти, за които са представени повече от един документ за собственост. В тези случаи следва да се приеме, че данните за собствениците и носителите на други вещни права не са установени по реда на чл. 41, ал.2 и за това такива не трябва да се посочват в КР - чл. 41, ал.4 ЗКИР. За разлика от изискването в КК да се означават със специален знак границите, по отношение на които е налице спор относно точното им местоположение( чл. 42, ал.2 от Наредбата), в ЗКИР не се съдържат специални изисквания за отразяване на данните за имоти, за които е налице различие относно това на кое лице принадлежи правото на собственост. Границите на ПИ имат пряко отношение към основната функция на кадастралната карта да отразява вярното, точно и актуално състояние на имотите съобразно правото на собственост. След влизане в сила на съдебното решение, с което се установява вярното местоположение на спорната имотна граница, същата се отразява в КК съобразно скицата на вещото лице, неразделна част от съдебния акт. Когато от постъпилата налична информация за собствеността на недвижимите имоти не е възможно да се установи собственика, в КР не се прави запис. З.о в оспорената заповед на ПИ като собственост на определени лица без посочване на основанието за това е незаконосъобразно и това следва да бъде съобразено при новото произнасяне на компетентния орган след връщане на преписката. Следва да се има предвид и обстоятелството, че единственото правомощие, което притежават органите по кадастъра при наличие на повече от един документ за собственост на различни лица за един и същ недвижим имот, е да констатират, че собствеността за конкретния имот не е установена.

По съображения за липса на правомощия на административния орган и на административния съд да извършват преценка на доказателствената сила на актовете, от които страните черпят права, както и да разрешават споровете за материални права, не подлежат на разглеждане и в настощото производство доводите на касатора и възраженията на ответниците относно придобивните основания и документите, удостоверяващи права върху недмижими имоти, предмет на оспорените ККР.

Неоснователни са другите касационни доводи. Няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е мотивирано с позоваване на приетите и неоспорени от страните заключения на вещи лица, като препратките само към скиците изчертани от в. л. Д. М., чието заключение не се цени от решаващият съд, не представлява съществено нарушение, недопускането на което би довело до друго решение по делото. Решението съдържа конкретни мотиви относно фактическите установявания за имотите и общи правни изводи, като макар и затруднена преценката за прилагането на материалния закон е възможна и се извърши от настоящия съдебен състав.

Неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 35, ал.3 ЗКИР, изискваща обнародване на заповедта за откриване на производството по създаване на КК и КР в "ДВ", разгласяване чрез средствата за масово осведомяване, вкл. чрез два централни всекидневника, и обявяване на подходящи места с публичен достъп в сградите на СГКК, общината и кметството. В случая е доказано обнародване и разгласяване чрез 2 всекидневника на заповедта по чл. 35, ал.1, като дори и да не е извършено обявяване в СГКК и в съответната общината, това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или могло да повлияе върху съдържанието на оспорения административен акт и което да е основание за отмяната му. Освен това, Рилската света обител са упражнили правото си на писмени възражения по КК и КР по чл. 46 ЗКИР, което е индиция, че заповедта за откриване на производството и приетите ККР са им станали известни, каквато е целта на разгласяването.

Следва да се отбележи, че приложеният в преписката доклад на изп. директор на АГКК до Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който са описани резултатите от проверка на документацията, събирана в хода на административната процедура по създаване на КК и КР на землището на Рилския манастир и констатираните нарушения, може да бъде взет предвид само от компетентния адм. орган при новото произнасяне след връщането на преписката, но не и от съда по реда на чл. 142, ал.2 АПК.

Касационната жалба срещу допълнителното решение по делото е основателна. Поземлените имоти, за които е постановено решението, не са нанесени в КК и записани в КР в съответствие с данните, съдържащи се в одобрената КВС и при правилно установени граници, поради което заповедта следва да бъде отменена и по отношение на тези имоти.

Касационната жалба срещу решението за поправка на ОФГ е неоснователна. Доколкото имотът, за който се отнася, е вписан в диспозитивите на решението за отмяна на заповедта и за отхвърляне на оспорването, е налице очевидна фактическа грешка, която правилно е поправена. Същият имот е предмет и на касационната жалба срещу основното решение и по нея касационната инстанция се произнася по същество на спора.

При този изход на делото, обжалваното решение следва да се отмени и в обжалваните части за присъдени в полза на заинтересувани страни съдебни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, чл. 222, ал.1 и чл. 215 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 115/23.05.2012г.

по адм. дело № 70/2010г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Рилската света обител, подадена от игумена Адрианополски епископ Евлогий срещу Заповед №РД-18-84/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК относно имоти с №№ 000218; 000263; 022004; 025015; 025028; 028016; 033001; 033002; 040001; 041001; 042001; 043001; 044001; 046001; 056011 по КВС, както и за имоти с идентификатори,: 28.16; 57.7; 92.1; 35.16; 70.2; 70.5; 70.7; 70.10; 70.11; 70.12; 70.13; 70.14; 70.1; 70.3; 70.4; 67.1; 79.1; 85.1; 74.2; 78.1; 65.1; 65.5; 66.2; 56.5; 57.4; 74.1; 71.1; 55.4; 55.6; 55.9; 56.1; 56.2; 56.3; 56.6; 56.7; 56.11; 57.1; 57.2; 57.2.1; 57.2.2; 57.3; 57.3.1; 57.3.2; 60.57; 60.72; 60.75; 60.47; 60.50; 60.69; 60.77; 60.10; 60.13; 60.16; 60.28; 60.49; 60.52; 60.55; 60.56; 60.58; 60.59; 60.60; 60.61; 60.62; 60.63; 60.64; 60.66; 60.67; 60.68; 60.70; 60.76; 60.78; 60.79; 60.82; 60.83; 73.1; 58.1; 59.1., както и в частта, с която Рилската света обител е осъдена да заплати на "Хлебопроизводство" ООД гр. Д. сумата от 350лв, на "Тих труд Дупница" ЕООД сумата от 150лв, на О. Р. сумата от 150лв, на "Толинакс" ЕООД гр. Р. сумата от 150лв, на Д. И. К. от гр. Р. сумата от 150лв и на "Рилалес" АД Дупница сумата от 300лв, както и

допълнителното решение

, постановено по същото дело в о. с.з. на 27.072012г. и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед №РД-18-84/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК София за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на Рилски манастир, община Р., област К. в частта относно имоти с №№ 000218; 000263; 022004; 025015; 025028; 028016; 033001; 033002; 040001; 041001; 042001; 043001; 044001; 046001; 056011 по КВС, както и за имоти с идентификатори,: 28.16; 57.7; 92.1; 35.16; 70.2; 70.5; 70.7; 70.10; 70.11; 70.12; 70.13; 70.14; 70.1; 70.3; 70.4; 67.1; 79.1; 85.1; 74.2; 78.1; 65.1; 65.5; 66.2; 56.5; 57.4; 74.1; 71.1; 55.4; 55.6; 55.9; 56.1; 56.2; 56.3; 56.6; 56.7; 56.11; 57.1; 57.2; 57.2.1; 57.2.2; 57.3; 57.3.1; 57.3.2; 60.57; 60.72; 60.75; 60.47; 60.50; 60.69; 60.77; 60.10; 60.13; 60.16; 60.28; 60.49; 60.52; 60.55; 60.56; 60.58; 60.59; 60.60; 60.61; 60.62; 60.63; 60.64; 60.66; 60.67; 60.68; 60.70; 60.76; 60.78; 60.79; 60.82; 60.83; 73.1; 58.1; 59.1., както и за имоти с идентификатори 35.15.; 30.4; 23.3 и 25.9. и ИЗПРАЩА преписката на адмиинстративния орган за ново разглеждане, при което да се съобразят указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решенията по делото.

О. Б. Р. касационната жалба на Агенция пътна инфраструктура София против решение № 115/23.05.2012г. по адм. дело № 70/2010г. по описа на Административен съд - Кюстендил и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 12966/2012г. по описа на ВАС-второ отделение в тази част.

ИЗПРАЩА касационната жалба на Рилската света обител против решение № 115/23.05.2012г. по адм. дело № 70/2010г. по описа на Административен съд - Кюстендил в частта й за наличие на грешки в диспозитива относно имоти с идентификатори 056011; 28.16; 35.16;033001 и 033002 на Административен съд-Кюстендил за произнасяне по нея като искане за поправка на очевидна фактическа грешка, чрез заличаване на тези имоти от диспозитива за отмяна на заповедта.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123 от 19.06.2012г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва само в частта за прекратяване на производството с частна жалба пред 5-членен състав в 7-дневен срок от съобщението до касатора Агенция пътна инфраструктура София.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Р./п/ Л. М.

Л.М.