Образувано е по касационна жалба на "Ю. Б." ЕООД, представено от адв. И. И., против решение № 462/17.09.2013 г., постановено по адм. д. № 1121/2012 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 4415/0315-1/11 от 31.08.2012 г. на началника на М. С. .

Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Сочат се пропуски на съда да възприеме допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаване на административния акт, както и опущения в процеса на доказване. Оспорва се и крайният му извод за отсъствие на предпоставките за ползване на претендираните тарифни преференции. Иска се отмяна на съдебното решение и на административния акт. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по касация – началника на М. С. и заинтересованата страна ТД на НАП В. Т. не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД №11ВG004302Н0012410/31.05.2011г. от жалбоподателя деклариране за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение за крайно потребление" на високоякостни болтове по фактура № 50690211/21.02.2011 г. с държава на изпращане Индия. В клетка 36 „Преференции” на декларацията е вписан код „200" и е приложен сертификат форма „А” с № EI 32766331/655327 от 23.02.2011г. Ползвайки преференциално тарифно третиране на продуктите с произход развиващи се страни вносителят е заплатил ДДС за стока № 1 високоякостни болтове в размер 1 046.06 лева и ДДС за стока № 2 болтове в размер 3.77 лева при нулево мито.

С решение № 4415/0315-2/11 от 31.08.2012 г. на началника на М. С. /което е класираното и прието по делото/ на основание чл. 94, ал. 5 от Регламент 2454/1993 г. за мито вместо посоченият в декларацията за стока № 1 размер от 0 лв. е определена сумата 193.52лв. и за ДДС вместо 1 046.06 лева лв. е определено вземане в размер на 1 084.77 лв., а за стока № 2, съответно мито 0.70 лева и ДДС 3.90 лева. Общият размер на допълнително установените публични задължения е за мито 194.22 лева и за ДДС в размер 38.84 лева.

Основание за разпоредената правна промяна е протеклата кореспонденция между митническата администрация и съответната администрация на Индия при последваща проверка, извършена по реда на чл. 97у, § 1 от Регламент 2454/93, в резултат на която е отречен произходът на продуктите при потвърдена автентичност на приложения към ЕАД сертификат форма "А", а съответно и основанието за прилагане на преференции.

Част от административната преписка е решение № 528/15.10.2012 г. на директора на Агенциа "Митници", с което е потвърдено решение № 4415/0315-1/11 от 31.08.2012 г. на началника на М. С. за определяне на нов размер на публични държавни вземания по ЕАД №11ВG004302Н0015125/27.06.2011г.

При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Определил е решението като съответно на материалния закон. Обусловил е решаването на спора за съществуването на предпоставките за прилагането на общия режим на преференции от установяването на произхода на стоката. Изключил е установеността на този факт с кредитирането на писмо от 31.07.2012 г. на компетентните органи в Индия, според което след предприето разследване, се потвърждава, че сертификатът за произход е издаден от посочения в него офис, но този офис не може да потвърди произхода, тъй като износителят не е предоставил достъп до документите и информацията, необходими за потвърждение на произхода на продуктите... Не е ценил представени от жалбоподателя писмени доказателствени средства - обобщена система за удостоверяване на произход /комбинирана декларация и удостоверение формуляр А/ от 04.04.2011 г. и писмо от 16.10.2012 г. от Ю. П. С., фактура и морска/океанска товарителница.

Прието е, че правилно са определени размерите на митото и ДДС. Решение е неправилно.

Отнесеният пред АС В. Т. спор е относно съществуването на предпоставките за предоставяне на тарифни преференции при вноса в Общността на стоките по ЕАД №11ВG004302Н0015125/27.06.2011г. с последиците на съществуването на основанията за определяне на допълнителни публични задължения в тежест на "Ю. Б." ЕООД заради отричането на тези предпоставки от митническата администрация. Отказът да се признаят тарифните преференции по този ЕАД е обективиран в решение № 4415/03-15-1/11 от 31.08.2012 г. според твърдението в първоинстанционната жалба и с оглед предмета на контрола при оспорването по административен ред - вж. решение № 528/15.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници".

Представената от администрацията преписка съдържа решение № 4415/03-15-1/11 от 31.08.2012 г. на началника на М. С. /л. 45 от делото на АСВТ/ и ЕАД №11ВG004302Н0015125/27.06.2011г. /л. 49 и 50/, както и решение № 4415/0315-2/11/31.08.2012 г. и ЕАД № 11ВG004302Н0012410/31.05.2011г. У настоящия съдебен състав съществува познание за отхвърляне на оспорването срещу решение № 4415/0315-2/11 от 31.08.2012 г. на началника на М. С. с решение № 324/27.06.2013 г., постановено по адм. д. № 1120/2012 г. по описа на Административен съд В. Т., което е оставено в сила с решение № 4623/03.04.2014 г. по адм. д. № 11112/2013 г. на ВАС.

Заради компилативното прилагане на материалите от различни административни преписки и битието им на доказателствено средство по чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК, са преценявани от съда по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК само тези, които не са относими към оспорения административен акт. Това препятства инстанционния контрол за правилното решаване на спора относно съществуването на заявеното от титуляра на режима право на тарифни преференции. Няма как касационната инстанция да основе фактическите си изводи на установяванията на първостепенния съд с арг. от чл. 220 от АПК. Горното, при установената с чл. 131 от АПК двуинстанционност на съдебния контрол за законосъобразност на административните актове, обуславя упражняването на правомощието по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК за отмяна на решението на административния съд и за връщане на делото за ново разглеждане. В новото първоинстанционно производство съдът следва да провери законосъобразността на атакувания /а не на друг/ акт въз основа на материалите от преписката и на другите събрани доказателства - чл. 171, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 462/17.09.2013 г., постановено по адм. д. № 1121/2012 г. по описа на Административен съд В. Т..

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд В. Т.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Б. Ц./п/ М. С.

Б.Ц.