Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. срещу решение № 5770/09.09.2013 г., постановено по адм. дело № 3221/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 1105696/15.08.2011 г., издаден от орган пор приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 317/16.02.2012 г. на същия директор за допълнително начислен данък при източника по чл. 195 ЗКПО на „К. К. С. България” ЕООД – гр. С. за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер от 415 263,43 лв. и съответните лихви в размер на 74 240,03 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не е било спорно между страните, че начислените в счетоводството на ревизираното дружество лихви по договорите за заем с падеж 01.11.2010 не са платени ефективно на грузинското дружество-заемодател. Твърди, че са налице трите елементи по СИДДО с Р. Г. , а именно: изплащане на лихви, които са с произход от едната от договарящите държави по спогодбата и са изплатени на местно лице на другата държава и това местно лице е притежател или бенефициер на лихвите. Според касатора чл. 11, ал. 2 от Спогодбата предвижда, че лихвите могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на лихвите е местно лице на другата държава, така наложеният данък няма да надвишава 10 % от брутната сума на лихвите. В...