Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП, против решение № 816 от 23.11.2007 г., постановено по адм. дело № 719 от 2006 г. на Пловдивския окръжен съд - ІV административен състав, с което е обявен за нищожен ДРА № 1227 от 30.12.2005 г., издаден от данъчен инспектор - ръководител екип в ТДД - гр. Х., потвърден с решение № 296 от 15.03.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. П., относно определените данъчни задължения на ЕТ "Велина-В. Д." в размер на 14 285,73 лв. и лихви за просрочие в размер на 10 023,80 лв. в резултат на непризнат данъчен кредит по доставки на "Вилинвест" ООД ("Царевец 7" ООД).

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Твърди се, че съгласно разпоредбите на ДПК единственият данъчен акт, с който се установяват данъчни задължения, е ДРА. Издаденият ДАПВ е в резултат на извършена проверка по реда на чл. 112, ал. 3, т. 2 от ДПК отм. и в тази връзка не е налице процесуална пречка впоследствие на основание чл. 107 от ДПК отм. да се извърши данъчна ревизия на ДЗЛ за същия период. Актовете за прихващане и връщане безспорно са данъчни актове, но с тях не се определят данъчни задължения по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ДПК отм. . Тези актове се издават в хода на данъчна проверка, при която единствено се констатират факти и обстоятелства във връзка с данъчните им задължения и се прихващат, съответно връщат суми, недължимо платени или подлежащи на възстановяване. В тази връзка касаторът счита, че същите не могат...