Образувано е по касационна жалба А. А. П., в качеството му на управител на "А.Д. Холд" ООД, срещу решение № 2065 от 17.11.2009 г. по адм. дело № 817 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу
РА № 030801577 от 3.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден в обжалваната част с решение № 721 от 26.02.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. В. относно определено допълнително задължение за данък върху печалбата в размер на 15 976.32 лв. и лихва за забава в размер на 11 691.61 лв. за отчетната 2002 г .
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.
Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. В. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Д..
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна по чл.210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 030801577 от 3.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден в обжалваната част с решение № 721 от 26.02.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. В.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагане на ЗКПО отм. и на ЗДДС отм. , като по първия преценяван закон ревизираният период е 1.01.2002 г.-31.12.2004 г. Оспорва допълнително определените задължения за 2002 г. за данък за общините в размер на 11 834.31 лв., за данък върху печалбата в размер на 15 976.32 лв. и лихви за забава в общ размер от 20 352.06 лв. Тези задължения са определени в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството с отчетени разходи през 2002 г. по сч. с/ка 602 "Разходи за външни услуги"в размер на 30 000.00 лв. по фактура, издадена от "МДК Консулт" ЕООД с предмет "проектантски и конслтантски услуги" и в размер на 90 000.00 лв. по три броя фактури, издадени от "Стелт груп" ООД, с предмет "СМР", на основание чл.23, ал.2, т.17 от ЗКПО отм. , във връзка с чл.14, ал.1 и чл.15, ал.2 и ал.3, т.2 от ЗКПО отм. . При разглеждане на спора, с който е бил сезиран съдът, а именно законосъобразността на посочения РА е преценил, че същият е нищожен в частта, в която е определено допълнително задължение за данък за общините в размер на 11 834.31 лв. и лихва за забава в размер на 8 660.45 г. по ЗКПО отм. за процесната 2002 г. По повод тази част от решението няма подадена касационна жалба. Така предметът на спора е законосъобразността на РА в частта, с която е определено задължение за данък върху печалбата в размер на 15 976.32 лв. и лихва за забава в размер на 11 691.61 лв. В мотивите на обжалваното решение освен фактическата страна по спора, са обсъдени представените доказателства, възраженията във връзка с нарушения при прилагане на материалния закон и такива относно административнопроизводствените правила, съобразно които е постановен РА.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съответстват на установеното по делото направените правни изводи, а именно че с оглед извършените от ревизираното лице-жалбоподател счетоводни записвания, за да бъдат признат процесните разходи при формиране на финансовия му резултат за 2002 г., същите следва да са реално извършени, т. е. да е възникал резултата от услугата, за която е осъществен и той да е действителен. По повод фактурата, издадена от "МДК Консулт" ЕООД, с предмет доставка на проектански и консултански услуги, обективното им изпълнение, за които е платено възнаграждението по нея, не е доказано и в двете фази на данъчното производство. Не са ангажирани доказателства за вида на услугите, количеството, времето на извършване, не са представени договори, които да конкретизират основанието вида им. Такива не са представени и от доставчика, който е вудомен за това с писмо от 31.07.2008 г. Не е доказано реалното изпълнение на услугите и по фактурите, издадени от "Стелт груп" ООД. При извършване на насрещна проверка на това дружество са представени само копия на фактурите и доказателства за извършени банкови разплащания. Не са ангажирани такива относно вида, обема на СМР, за какъв обект се отнасят, реализирани ли са, предадени ли са и на какъв етап. Констатирано е, че има сключен договор с "Пътно поддържане-Варна" ЕООД за извършване на хоризонтална маркировка Варна-Златни пясъци, и Варна - Магистрала "Хемус", които услуги са актувани с протокол обр.19 и са издадени три броя фактури, като според ревизираното лице като подизпълнител за тези договори е привлечен "Стелт груп" ООД, с който не е сключен писмен договор. От тях не може да се изведе извод, че при извършване на услугите е ползван подизпълнител. Не се доказва извършване на услугите от "Стелт груп" ООД. По повод сключените договори с "Пътно поддържане-Варна" ЕООД и
"А.Д. Холд" ООД от 3.06.2002 г. и от 13.06.2002 г. се констатира, че няма уговорка между страните за ползване на подизпълнители. Предвиденият срок за изпълнение е 30 дни от сключването има, а актовете обр.19 са издадени през м. юни 2002 г., респ. фактурите са от м.09.2002 г.В същия период са издадени и фактурите от "Стелт груп" ООД, но те не могат да се отнесат към изпълнената хоризонтална маркировка, а и видно от същите те са с обща данъчна основа 90 000.00 лв., която надвишава изпълнените от страна на ревизираното дружество СМР-а за 59 971.99 лв. Съдът е обосновал извод, че фактът, че ревизираното лице притежава редовни от формална страна първични документи - фактури, не осначава, те доказват отразените в тях обстоятелства. Те са частни свидетелстващи документи и тяхната материална доказателствена сила следва да бъде преценявана в съвкупност с останалите данни по делото. Това очертава хипотезата на чл.14, ал.1 от ЗКПО отм. , според която когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъкът се определя без да се взема под внимание частично или изцяло резултътат от тях. Осъществените плащания по фактурите водят до хипотезата на чл.15, ал.3, т.2 от ЗКПО отм. , а именно заплащане на възнагражение за услуги, без те да са реално осъществени. Тези разпоредби обуславят прилагането на чл.23, ал.2, т.17 от ЗКПО отм. , което е направено правилно от ревизиращия орган. Касационните възражения са насочени към допуснати нарушения на административнопроизводствените правила относно намирането на данъчните субекти, тяхното уведомяване по повод искани от тях доказателства и писмени обяснения, включително и до неприлагане на реда за облагане при условията на чл.122 от ДОПК, както и неправилно прилагане на материалния закон от страна на същия административен орган. Доколкото първоинстанционният съд е отговорил на тези възражения и неговият акт подлежи на съдебен касационен контрол, то такива възражения не са насочени към него и не следва да бъдат обсъждани.
При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже такива са присъдени в първоинстнационното производство, а това се обуславя и от тълкуването на чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2065 от 17.11.2009 г. по адм. дело № 817 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Е. М. З.Ш.