Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Астелс" АД, ЕИК 130406506, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. "Ц. О." № 37, представлявано от изпълнителния директор М. К., чрез процесуален представител, против решение № 1076 от 07.11.2013 г., постановено по адм. дело № 911/2012 г. по описа на Административен съд - София – област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 043/26.09.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Б., с което е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ 001103/09.08.2012 г., издаден от орган по приходите – главен експерт "Местни данъци и такси" при община Б..
Касаторът оспорва решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че предвид подадената декларация, че имотът не се ползва и няма да се ползва през цялата 2011 г., не следва да заплаща такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, а единствено компонентата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, алтернативно делото да бъде върнато за ново произнасяне от компетентния съд или орган. Претендира се присъждането на разноски.
Ответникът – директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Б., не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е частично основателна.
С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Астелс" АД срещу АУЗД № АУ 001103/09.08.2012 г., издаден от орган по приходите – главен експерт "Местни данъци и такси" при община Б., потвърден с решение № 043/26.09.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси", с който е определен размера на задължението за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. на 103.38 лева общо.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б.. Диференцирано определените такси по чл. 66 ЗМДТ се дължат за всяка една от услугите, посочени в чл. 62 с. з. поотделно и не се събират само в предвидените в чл. 71, т. 1 – 3 ЗМДТ хипотези.
Съдът е приел, че "Астелс" АД е собственик на недвижим имот с нежилищно предназначение в гр. Б., ул. "Ц. О." № 37, като е подал декларация с вх. № 0807000069/09.12.2010 г., че имотът не се ползва и няма да се ползва през цялата 2011 г. Въз основа на събраните доказателства е обоснован извод, че имотът на жалбоподателя се намира в район, в който съгласно заповед № ОА-316/30.10.2010 г. на кмета на община Б. се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Това обстоятелство е установено от двете заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, със заключение на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) и показанията на разпитания свидетел И. Й.. По делото са представени и договори на общината с "Еко Ес Мениджмънт" ООД за възлагане на извършване на дейността по сметосъбиране, сметоизвозване и възлагане на експлоатация на депо за неопасни отпадъци на територията на Ботевград, както и договор с "В и К Бебреш" ЕООД за поддържане на чистотата – миене на улици, метене, ръчно почистване на сняг на тротоари, площадни пространства и озеленяване на територията на община Б..
При така ангажираните доказателства решаващият съд е приел, че ЗМДТ предоставя на общинския съвет да определи категориите лица, които могат да бъдат освободени от заплащане на таксата, но в Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси по чл. 9 ЗМДТ не е предвидена възможност за освобождаване на юридическите лица от заплащането на такса битови отпадъци. С оглед това и предвид представените по делото доказателства за предоставяне на услугата от общината, съдът е счел, че не са налице условията по чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на тези услуги. Направил е извод, че твърденията на жалбоподателя, че имотът не се ползва се явяват недоказани, поради което е приел, че и възражението му за освобождаване от заплащане на таксата, поради неползването на имота е неоснователно. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата. Решението е частично неправилно.
С Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси (наричана по-нататък за краткост Наредбата) на Общински съвет (ОбС) Ботевград е уреден начина на определяне на такса битови отпадъци (ТБО) и категориите лица, които се освобождават частично от заплащането на отделни видове местни такси и за реда и начина, по който това се извършва. В нея обаче липсва регламентиране на реда за деклариране неползването на услугата "Сметосъбиране и сметоизвозване" за юридически лица. Това безспорно е неизпълнение от страна на общинския съвет на визирано в закон негово задължение (Арг.: чл. 8, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ), което обаче не може да има за последица пораждане на задължение за плащане на услугата от съответната категория субекти.
По делото е безспорно установено, че дружеството е подало декларация с вх. № 0807000069/09.12.2010 г., че имотът не се ползва и няма да се ползва през цялата 2011 г., което означава негенериране на отпадъци и неползване на услугата "Сметосъбиране и сметоизвозване". Поради това при определяне на задължението на "Астелс" АД, компетентният административен орган е следвало служебно да извърши проверка дали реално е ползвана услугата, дали са генерирани отпадъци от задълженото лице, независимо, че по принцип в съответния район услугата се предоставя от общината и е било възможно да се ползва. От
показанията на свидетелите, дадени пред първоинстанционния съд е
видно, че в близост до имота на дружеството има и други търговски обекти, които могат да ползват контейнерите за отпадъци, поради което не може да се приеме по безспорен начин, че от имота на жалбоподателя са генерирани отпадъци и въпреки декларацията същият е ползван. Липсата на такова пълно и главно доказване, наред с факта на уведомяването на общината, че услугата няма да се ползва, прави акта в тази му част незаконосъобразен.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Подаването на декларация за неползване на имота има отношение само към една от трите, визирани в чл. 62 ЗМДТ услуги – тази за сметосъбиране и сметоизвозване, т. к. характерът на услугите "обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" не могат да се обвържат с неползването на имота, а единствено с предоставяне на услугата от страна на общината.
В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата
по поддържане на чистотата на обществените територии е предоставяна, което междувпрочем и не се се оспорва от касатора, който признава, че има задължение за заплащане на този компонент от таксата. Между страните няма спор и относно обстоятелството, че на територията на община Б. съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имотът на касатора, са извозвани и разтоварвани в това депо. Ето защо правилно съдът е приел, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения също се дължи.
Относно услугата за сметосъбиране и сметоизвозване, с оглед подадената декларация за неползване на имота и липсата на доказателства за реалното й потребление в процесния период, такса не следва да бъде начислявана и не се дължи. Постановеното решение в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено, като съобразно заключението на вещото лице по приетата СИЕ, от общия размер на установеното с АУЗД задължение, следва да бъде приспадната сумата 48.45 лв., съставляваща размер на ТБО по тази компонента, ведно със следващата се лихва за забава от 0.66 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е частично основателна, но недоказана. По делото пред настоящата инстанция е представено единствено пълномощно с № 22/13.05.2014 г. (л. 19), в което не е уговорено адвокатско възнаграждение. Поради това разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат и не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 1076 от 07.11.2013 г., постановено по адм. дело № 911/2012 г. по описа на Административен съд - София – област, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Астелс" АД, ЕИК 130406506, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. "Ц. О." № 37, срещу акт за установяване на задължение по декларация № АУ 001103/09.08.2012 г., издаден от орган по приходите – главен експерт "Местни данъци и такси" при община Б., потвърден с решение № 043/26.09.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Б., в частта, с която на дружеството е определен размер на задължение за такса битови отпадъци за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г., ведно с дължимата лихва и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ
Акт за установяване на задължение по декларация № АУ-001103 от 9.08.2012 г. на орган по приходите – главен експерт "Местни данъци и такси" в община Б., потвърден с решение № 043/26.09.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Б., в частта, с която на "Астелс" АД е определено задължение за такса битови отпадъци за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 48.45 (четиридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), ведно с лихва в размер на 0.66 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ К. А.
В.А.