Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ).

Образувано е по касационна жалба от председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ/Комисия), против решение № 5207/03.10.2012 г., постановено по адм. д. № 5220/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено решение № 59 от 26.04.2012 г. на КПУКИ.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отменил решение № 59/26.04.2012 г. на КПУКИ в частта му, с която по отношение на И. Г. Й.-Стойчева е установена несъвместимост, за това че в качеството й на държавен служител и лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, е действала и като едноличен търговец, с което е нарушила чл. 5 от ЗПУКИ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Недоволен от решението, председателят на КПУКИ го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – И. Г. Й.-Стойчева счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Разгледана по същество касационната жалба на председателя на КПУКИ се явява неоснователна по следните съображения:

Безспорно е, че Йорданова е назначена на 17.05.2010 г. на длъжността „младши експерт” в Дирекция „Кохезионна политика за околна среда” към Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

По подадено на 05.06.1992 г. заявление, на 09.06.1992 г. Софийският градски съд (СГС) е регистрирал едноличен търговец (ЕТ) „ИРВЕСТ – И. Й.-Стойчева” със собственик и управител Йорданова. В последствие е издадено удостоверение от 12.03.2012 г. от СГС за заличаване на търговеца, считано от 01.01.2012 г. на основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Търговския регистър. АССГ е приел, че не е установено към датата на издаване на процесното решение на КПУКИ, служителят да заема публична длъжност. Прието е още, че ще се стигне до конфликт на интереси само ако нарушаването на забраната за несъвместимост по чл. 5 от ЗПУКИ е съпроводено с частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията по служба.

Въз основа на така установените факти, които не се оспорват от страните в обжалваното решение е прието, че Йорданова е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 т. 25 от ЗПУКИ, за което са налице забраните по глава втора от същия закон.

Настоящата инстанция не споделя тълкуването от страна на касатора на чл. 5 от ЗПУКИ, че наличието на несъвместимост между заеманата от Йорданова публична длъжност и регистрацията й като ЕТ дават правомощие на комисията да установи формалното нарушение на забраната и да предприеме действия по чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ.

Няма спор, че като „младши експерт” в МОСВ Йорданова е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, за което важи забраната на чл. 5 от с. з. да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение. Специален закон в случая е ЗДСл, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от който, не може да бъде назначавано лице за държавен служител, което е ЕТ. От друга страна в чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл е посочено, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7.

Изложените по-горе фактически обстоятелства действително обосновават извод, че като държавен служител и след недеклариране на обстоятелството, че има регистрация като ЕТ, Йорданова е нарушила установената в двата закона забрана за несъвместимост. По аргумент от чл. 2 от ЗПУКИ, съдържащ легално определение за понятието „конфликт на интереси” обаче, само по себе си извършеното нарушение не означава, че е налице такъв конфликт. Разпоредбата гласи, че конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и представяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

По делото няма доказателства за това, че като ЕТ, участието на Йорданова е довело до облага за нея или за свързани с нея лица и в този смисъл - че тя има частен интерес по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ, нито че това й участие

е повлияло или е могло да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията й като „младши експерт”.

Настоящият съдебен състав счита, че в правомощията на КПУКИ е да постанови решение, с което да установи или не наличие на конфликт на интереси, но не и да установява несъвместимост при установена липса на конфликт на интереси, както е в настоящият случай. Забраните за изпълнение на публична длъжност, регламентира в Глава втора на закона следва да се разглеждат във връзка със задължително наличие на конфликт на интереси. Нарушението на забраната, установена в чл. 5 от ЗПУКИ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл за несъвместимост, не води автоматично до наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ, поради липса на визираните (и посочени по-горе) задължителни елементи от фактическия състав на разпоредбата. Тези изводи следват и от правомощията на комисията, регламентирани изрично в чл. 22а, чл. 27, ал. 2 и чл. 33 от ЗПУКИ.

Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил служебно законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения акт.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

По делото е направено искане от процесуалния представител на КПУКИ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, същото се явява неоснователно.

Предвид горното, не се установяват отменителните основания на чл. 209 от АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 5207/03.10.2012 г., постановено по адм. д. № 5220/2012 г., по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Д./п/ И. С.

А.И.