Образувано е по касационната жалба на Ц. В. К. против решение по адм. д.№ 359/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен. Иска отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Не посочва конкретни процесуалните нарушения от съда. Материалната незаконосъобразност е обоснована със следните твърдения: 1.съдът не взел предвид липсата на мотиви към заповедта, 2.няма доказателства наказателните постановления да са влезли в сила, 3.административният орган се е позовал на 14 бр. наказателни постановления, но към преписката са приложени само 6 бр., 4.липсва разпоредителна част в заповедта, 5.не е взето предвид, че не е уведмяван за задължението да върне свидетелството за управление на МПС, 6.изтекла е погасителна давност за наказанията по наказателното постановление, което е релевантно за съдебния спор, но съдът неправилно не е взел това обстоятелство предвид.
Ответната страна началникът на Сектор "Пътна полиция" отдел "ОП" при ОД на МВР -гр. П. не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазването на изискванията за форма и реквизити. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане на НП в сила, но не е наказание. Без значение за законосъобразността на акта са твърденията за изтекла погасителна давност по отношение на някои от наложените административни наказания. Изтеклата давност преклудира правото да се търси принудително изпълнение, но не заличава последиците от извършеното нарушение като отнемането на съответния брой контролни точки. По аргумент на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила при необжалване или потвърждаване от съда, а връчването се свързва със спазване на чл. 58 от ЗАНН. По настоящия казус съдът е обсъдил релевантните в този смисъл факти и обосновано е приел наличие на редовно връчени и влезли в сила наказателни постановления. От събраните доказателства във връзка с наличие на влязло в сила НП съдът е направил извод, че към датата на издаване на акта лицето е имало влезли в сила наказателни постановления, с които са му отнети 46 контролни точки при нормативно предвидени 39.
Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подад
ена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 480/ 23.09.2013 г. по адм. д.№ 359/2013 г. по описа на АС-Плевен е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ц. В. К. против заповед № 20211/15.08.2012 г.-, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП изземване на СУМПС.
Решението е обосновано и материално законосъобразно. Об
основан е правният извод на съда, че административния акт е издаден от компетентен административен орган, предвид
заповед № Із-1393/ 2007 г. на министъра на вътрешните работи , с която са делегирани правомощия и
за спазване на изискванията за форма и реквизити - чл. 59 от АПК, включително и посочване на фактически и правни основания. Съгласно
чл.157, ал. 4 от ЗДВП и чл.171, ал.1, т.4 от ЗДВП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи
чл.171, ал.1, т. 4 от ЗДвП. По делото са приложени наказателните постановления издадени след положени изпити за възстановяване по реда на чл. 158, ал. 1, т.1 от ЗДвП на 13 контролни точки от изпит на 15.01.2005 г. и 11 контролни точки от изпит на 12.05.2007 г. - л.45 и л. 47. Приложена е официална справка, неоспорена по делото за контролните точки на жалбоподателя на л.129 от делото. По делото е установено, че за периода от 25.11.2005 г. до 21.03.2011 са издадени шест наказателни постановления, всичките приложени по делото, като последица от наложените наказания е отнемането на контролните точки общо в размер на 42 к. т. (без 6-те к. т. по НП № 9215/ 25.02.2005 г. което се установява с графологична експертиза, че не е връчено на жалбоподателя ) при възстановени контролни точки до 2007 г. общо 24. Съдът е обсъдил тези установени факти и направил правилен правен извод за материа
лна законосъобразност на приложената принудителната административна мярка, съобразена с
правилата на Наредба № І-139/2002 г. и Наредба № Із-1959/2007 г., действали към съответния период, относно основанията за определяне и отнемане на контролните точки, като последица от наказания за нарушения. Неотносми за спора са доводите за изтекла погасителна давност по отношение на наложените административни нарушения, обсъдени и от първоинстанционния съд .
Изтеклата давност преклудира правото да се търси принудително изпълнение, но не заличава последиците от извършеното нарушение като отнемането на съответния брой контролни точки. Налице са фактическите основания на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. При отнемане на всички контролни точки на водача, изгубване на правоспособността за управление и невърнато свидетелството за правоуправление, е налице правно основание за изземване на СУМПС. Спорът е дали са отнети контролните точки, които съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП служат за отчет на допуснатите нарушения, отнемането става с влязло в сила наказателно постановление .
По аргумент на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила при необжалване или потвърждаване от съда, а връчването се свързва със спазване на чл. 58 от ЗАНН. По настоящия казус съдът е обсъдил релевантните факти и обосновано е приел наличие на редовно връчени и влезли в сила наказателни постановления, последиците от които са основание за изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и като правилно следва да се остави в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VІІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 480/ 23.09.2013 г. по адм. д.№ 359/2013 г. по описа на Административен съд-Плевен. Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
Й.Д.