О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1773

[населено място],09.06.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Н. т. д. №925 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на Я. М. Д., чрез особения му представител адв. Д. М. Б., касационно обжалване на решение №1552 от 18.12.2024г. по т. д. №2745/2024г. на Пловдивски окръжен съд.

На 14.02.2025г., е постъпила молба от адв. Д. М. Б., назначен за особен представител на ответника по иска Я. М. Д., с искане да му бъде определено възнаграждение за представителството пред касационната инстанция.

Производството е насрочено за произнасяне в з. с.з. на 02.06.2025г.

Молбата е основателна. Възнаграждението на назначения на основание чл.29, ал.2 от ГПК особен представител се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция. В случая при администриране на делото, въззивният съд не е определил възнаграждение за особения представител за касационната инстанция.

Съдът намира, че на особения представител следва да се определи възнаграждение само за изготвяне на касационната жалба, като при евентуално допускане на касационното обжалване на атакувания въззивен акт, на представителя ще бъде определено допълнително възнаграждение.

Настоящият състав съобрази, че съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер /чл. 633 ГПК/ на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа размери не могат да представляват база за определяне на възнаграждението на особения представител. Извън това, в разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, която също се отнася до назначаване на особен представител на разноски на ищеца, е установено, че възнаграждението се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, включително и под минималния за съответния вид работа размер съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД.

След преценка на данните по делото съдът отчете, че фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета му – осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, изложените касационни доводи и въведените от касатора основания за допускане на касационен контрол. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че възнаграждението на особения представител за изготвяне на касационната жалба с основания за допускане на касационен контрол следва да бъде определено в размер на 500 лв., която сума подлежи на внасяне по сметка на ВКС от ответника по касация – ищец в производството.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за производството по чл.288 от ГПК по т. д. №925/2025г. на адвокат адв. Д. М. Б., от Адвокатска колегия - Пловдив, назначен на основание чл. 29, ал. 2 от ГПК за особен представител на Я. М. Д., в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

ЗАДЪЛЖАВА Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест“ в едноседмичен срок от съобщението да внесе по депозитната сметка на ВКС сумата от 500 лв. / петстотин лева/.

При неизпълнение на това задължение в срок делото да се докладва за предприемане на действия за принудително събиране на сумата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

На ответника по касация Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест“ да се изпрати съобщение за задължението по настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.