Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Ж. М. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от председателяМ. З. по адм. дело № 5793/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на областния управител на област Кърджали, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Е. З., против решение № 69 от 12.04.2021 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. д. № 19/2021 г., в частта му, в която е отхвърлено оспорването на т. 2 от решение № 281 от 30.12.2020 г., обективирано в протокол № 15 от заседание на Общински съвет /ОС/ Кърджали, проведено на 30.12.2020 г., и са присъдени в полза на ОС разноски в размер на 720 лв.

Според касатора неправилен е изводът на съда за това, че оспореното решение съдържа конкретни мотиви, обосноваващи повишаването на размера на таксата битови отпадъци /ТБО/ за 2021 г., както и изводът му за това, че решението е съобразено с чл. 7 и чл. 8 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Твърди, че съдът не е обсъдил явното несъответствие в размера на разходите за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, залегнали в план-сметката за приходи и разходи, и тези, посочени в мотивите на решението на ОС. Не е дал отговор и на доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в решението на ОС за различния размер на таксата в гр. Кърджали и в селата. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената т. 2 от решението на ОС, както и да се присъдят на страната сторените разноски.

Ответникът – ОС Кърджали оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. П. в проведеното открито съдебно заседание. Представя писмено становище, в което подробно излага съображенията си. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и оставяне в сила на оспореното с нея първоинстанционно съдебно решение, както и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира решението на Административен съд - Кърджали за неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Предлага същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Кърджалийския административен съд е било решение № 281 от 30.12.2020 г., обективирано в протокол № 15 от заседание на ОС - Кърджали, проведено на 30.12.2020 г., в частта му по т. 2, с което на основание чл. 66 ЗМДТ е определен размер на ТБО за 2021 г.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо като направено от активно легитимирана страна съгласно чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, както и чл. 31, ал. 1, т. 5 и чл. 32 от Закона за администрацията /ЗЗД/, в срока по чл. 179 АПК. Решението на ОС е изпратено на областния управител в изпълнение изискването на чл. 22, ал. 1 ЗМСМА на 06.01.2021 г. и е оспорено на 19.01.2021 г. То според съда е прието от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция. Взето е при спазване изискванията за кворум и мнозинство, както и поименно гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА. При присъствали 41 общински съветници, какъвто е общият брой на общинските съветници в ОС, решението е прието с гласовете на 28 от тях.

Тъй като в частта си по т. 2 решение № 281 от 30.12.2020 г. на ОС има характер на общ административен акт, съдът е преценил изпълнението на изискванията на чл. 66, ал. 1 и ал. 2, както и на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 АПК и е обосновал извод за това, че те в случая са спазени.

След подробно пресъздаване на съдържанието на т. 2 от оспорения акт и на мотивите към проекта на решението, изложени в предложението за приемането му от кмета на О. К. съдът е приел, че увеличението на ТБО за 2021 г. законосъобразно е мотивирано с повишаване размера на отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъци /ЗУО/, т. е. от повишаване на цената на услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депо при запазване на досегашния размер на цените на другите услуги по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване. Обсъдил е доводите на оспорващия за противоречие на решението в частта му по т. 2 с пар. 58 и пар. 60 от ЗИД на ДОПК, обн. ДВ, бр. 105/2020 г. и е обосновал извод за тяхната неотносимост към спора.

Настоящият касационен състав преценява като правилни изводите на първостепенния съд за допустимостта на оспорването, както и за това, че решението на ОС по т. 2 е прието от компетентен орган при спазване изискванията на чл. 27 ЗМСМА, както и при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 66 и чл. 69 АПК.

Не е налице спор между страните по делото, а и това се установява при сравнение с размерите на ТБО за 2016 г., определени с решение № 4 от 28.12.2015 г. на ОС, че с оспореното решение за 2021 г. се увеличават само размерите на ТБО за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Затова същото е мотивирано с нормативно установения размер на отчисленията за обезвреждане на отпадъци по чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 19 декември 2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, който за 2021 г. е 82 лв. на тон.

Чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция /ДВ, бр. 53/2012 г./ изисква ТБО да се определя в годишен размер за всяко населено място въз основа на одобрената план-сметка за всяка дейност, включваща и отчисленията по чл. 60 и чл. 64 ЗУО /т. 3/.

Според мотивите към проекта, при отпадъци от 21 200 т., колкото са били и през 2020 г., са изчислени разходи за отчисления в размер на 1 738 400 лв. Направено е сравнение с разходите за 2016 г. при размер на отчисленията 36 лв. на тон и е обоснован извод, че ако размерът на таксата се запази такъв, какъвто е бил през 2016 г., ще е необходимо дофинансиране с други източници от местния бюджет в размер на 975 200 лв.

Според приетата с т. 1 от същото решение на ОС план – сметка за 2021 г. очакваните приходи от ТБО са общо в размер на 6 961 621 лв. при разходи в същия размер, като в разходите са включени и такива за отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО в размер на 2 381 621 лв.

Правилно е приел съдът, че самата план-сметка не подлежи на самостоятелно оспорване, но няма пречка при обжалване на решението за определяне размера на ТБО по съдебен ред да бъде извършена преценка на заложените в нея разходи въз снова на мотивите за нейното приемане. Независимо от това, както сочи касаторът в касационната си жалба, той не е обсъдил несъответствието между посочения в мотивите на решението за приемането на план-сметката размер на отчисленията по чл. 60 и чл. 64 ЗУО /1 738 400 лв./ и този в самата план-сметка /2 381 621 лв./.

Липсва произнасяне и по друго твърдение на оспорващия за неправилност на решението, а именно липсата на мотиви за различния размер на разходите за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо в гр. Кърджали и в селата.

Липсата на мотиви в съдебното решение по тези спорни между страните въпроси е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, тъй като препятства извършването на касационната проверка.

Според чл. 184 АПК в производството по оспорване на общи административни актове субсидиарно се прилагат разпоредбите на кодекса за оспорване на индивидуални административни актове. Чл. 168, ал. 1 АПК задължава първостепенния съд да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 въз основа на събраните доказателства, а липсата на фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 е самостоятелно основание за отмяната на акта, ако бъде преценено като съществено.

Чл. 170, ал. 1 АПК възлага тежестта на доказване на фактическите основания за издаването на акта върху неговия издател. С оглед изложеното при новото разглеждане на делото и на основание чл. 170, ал. 3 АПК съдът следва да укаже на страната, че е нейна тежестта да докаже фактическите основания за издаването на акта, посочени в него, и конкретно тези, обосноваващи размера на спорните разходите за отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО /2 381 621 лв./, като представи доказателства за направените разчети, вкл. справка за прогнозните приходи от ТБО за тази услуга за предходната 2020 г. и събраните такива от собствениците на недвижими имоти в гр. Кърджали и в селата, които касаторът счита за относими.

Правилни са изводите на административния съд във връзка с доводите на оспорващия за материална незаконосъобразност на решението на ОС по т. 2, поради противоречие с с пар. 58 и пар. 60 от ЗИД на ДОПК, обн. ДВ, бр. 105/2020 г., и същите по аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед прецизност на мотивите настоящият съдебен състав намира, че следва да обсъди позоваването от страна на ответника по касация на решение № 2956 от 05.03.2021 г. по адм. д. № 9818/2020 г. на Върховния административен съд, с което по касационната жалба на ОС Кърджали е отменено решение № 133 от 10.07.2020 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по административно дело № 20/2020 г., в частта в която е отменена т. 2 от неговото решение № 21/23.12.2019 г. относно определения размер на ТБО за 2020 г., и е отхвърлена жалбата на областния управител. Вярно е, че спорът между страните по двете дела на Административен съд – Кърджали като факти е сходен, но от мотивите на решенията на първоинстанционния съд по адм. д. № 20/2020 г. и на Върховния административен съд по адм. д. № 9818/2020 г. не се установява да е бил налице спор между страните по делото конкретно по въпросите, изложени по-горе, какъвто има по настоящото дело. Освен това, постановеното от Върховния административен съд решение касае различен общ административен акт и не разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на следващия такъв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 69 от 12.04.2021 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. д. № 19/2021 г., в оспорената му част, в която е отхвърлено оспорването на областния управител на област Кърджали на т. 2 от решение № 281 от 30.12.2020 г., обективирано в протокол № 15 от заседание на Общински съвет Кърджали, проведено на 30.12.2020 г.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Л. п/ Полина Якимова