РЕШЕНИЕ

№ 63

` гр. София, 23.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 4091/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 831/ 26.06.2019г., постановено по в. гр. д. 606/19г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с решение №14/18г. на ІV ГО на ВКС по въпроса относно формата на вината при отговорността на служителя за получен и неотчетен аванс. Въззивният съд е приел, че за да носи пълна отговорност работникът, вината при неизпълнението следва да е умишлена, а в цитираното решение на ВКС е прието, че за ангажиране отговорността е достатъчно неполагане на дължима грижа (небрежност), която се предполага до доказване на противното.

По поставения въпрос, настоящият състав на ВКС ІІІ ГО счита, че при даването на служебен аванс се възлага работа по разходване и отчитане на предоставените парични средства, поради което при неотчитането им, ще е налице хипотезата на чл. 207, ал.1, т.2 КТ - работникът или служителят ще отговаря при условията на пълна имуществена отговорност за липса. А в тези случаи вината и неизпълнението се предполагат до доказване на противното. Практиката на ВКС е, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност (решение №15/20г. на ВКС ІV ГО и решение №226/13г. на ВКС ІV ГО).

В случая правният спор между страните е възникнал от твърдения на работодателя, че...