Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. Д. ЧЛЕНОВЕ:Д. Д. Е. М. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от председателяЙ. Д. по адм. дело № 5774/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „ВЕЛДИ-1“ ООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя И. К., чрез процесуален представител адвокат И. К., против решение № 555 от 15.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1244/2020г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт от 13.04.2020 г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Пловдив към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), и жалбоподателят е осъден да заплати на ОДБХ-Пловдив разноски по делото в размер на 350,00 лева. По наведени в касационната жалба доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което процесният административен акт да бъде изменен, като се увеличи размерът на определеното обезщетение от 175759,81 лева до твърдяната действителна стойност на убитите животни, собственост на „ВЕЛДИ-1“ ООД – общо 55437 броя кокошки носачки, от които 14189 броя кокошки носачки на възраст 20 седмици порода Ломан LSL и 41248 броя кокошки носачки на възраст 44 седмици порода Л. Б. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – директорът на ОДБХ-Пловдив, в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Ц. Б., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за редуциране на адвокатския хонорар на касационния жалбоподател до нормативно установения минимум.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), в настоящия тричленен състав на Пето отделение, като съобрази релевираните касационни основания и прецени становищата на страните въз основа на доказателствения материал по делото, в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, прави следните изводи:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред АС-Пловдив е образувано по жалба на „ВЕЛДИ-1“ ООД, ЕИК[ЕИК] срещу Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.04.2020 г. от директора на ОДБХ-Пловдив, на основание чл. 148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Оспорването касае размера на обезщетението (175759,81 лева), определено от органа по реда на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, за убитите животни, собственост на „ВЕЛДИ-1“ ООД - 14189 броя кокошки носачки на 20 седмици порода Ломан LSL и 41248 броя кокошки носачки на 44 седмици порода Л. Б. Твърденията пред първоинстанционния съд за незаконосъобразност на така определеното от органа обезщетение се основават на тезата, че в настоящия случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, тъй като липсват данни от Националния статистически институт (НСИ) за стойността на конкретно погиналите животни – кокошка носачка за производство на яйца на възраст 20 седмици от породата Ломан LSL и кокошка носачка на възраст 44 седмици от породата Ломан Браун

От фактическа страна съдът е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, свързани с реализиране на производството по чл. 141-чл. 148 от ЗВМД за обезщетяване на „ВЕЛДИ-1“ ООД за унищожените съгласно заповед №119/24.02.2020 г. на директора на ОБДХ-Пловдив животни негова собственост – общо 55437 броя кокошки носачки в животновъден обект рег. № 2BG16024, намиращ се в землището на с. Трилистник, община Марица, област Пловдив. За установяване на фактическата обстановка по случая съдът е приел всички поискани и представени от страните писмени доказателства, допуснал е извършването на комплексна съдебно-счетоводна и ветеринарна експертиза, по която са назначени и допълнителни уточняващи въпроси. Внимателно и подробно в мотивите на решението са обсъдени всички относими към предмета на спора доказателства, като установените юридически факти са преценени за съответствие спрямо приложимия материален закон. Въз основа на установеното от фактическа и правна страна, съдът е извел в заключение, че оспореният акт не противоречи на нормата чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД (в приложимата редакция - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.). Съгласно посочената разпоредба, размерът на обезщетението за умъртвени животни се определя на база цените на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. В т. 2 на същата алинея е предвидено, че в случай че животните са такива, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка, основата за определяне на размера на обезщетението е оценката, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

В настоящия случай не се спори, че животните – 55437 броя кокошки носачки от породите Л. Б. и Ломан LSL, които са били принудително умъртвени поради констатирано огнище на Инфлуенца А по птиците в притежавания от „ВЕЛДИ-1“ ООД животновъден обект в землището на с. Трилистник, община Марица, област Пловдив, не са част от развъдна програма по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Поради това, съдът е приел, че контролът за законосъобразност на оспорения акт досежно размера на обезщетението следва да се изрази в проверка за това, съобразени ли са от страна на административния орган при определяне размера на дължимото обезщетение данните, визирани в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД - цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Единствено и само при липса на данни на НСИ от посочения вид, следва да намери приложение разпоредбата на ал. 3 на чл. 144 от ЗВМД - изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице възлага на независим оценител определянето на цените, въз основа на които да се изчисли дължимото обезщетение. С ясни и подробни съображения съдът е аргументирал, че в настоящия случай не се установява предпоставката на изключението по чл. 144, ал. 3 от ЗВМД – да няма определени цени по реда на т. 1 от същата разпоредба на ЗВМД. Такива данни се съдържат в писмо изх. № 0704-262/13.03.2020 г. на НСИ и същите са били съобразени от административния орган при определяне на размера на дължимото обезщетение за унищожените 55437 броя кокошки носачки, собственост на „ВЕЛДИ-1“ ООД. В мотивите на решението изрично се сочи, че нито по предходно действалия режим за определяне на обезщетението, нито по сега действащия, който е и приложимият към разглеждания спор, себестойността на актива, отразяваща спецификите в дейността на конкретно засегнатия животновъден обект, не е била въздигната от закона в правнорелевантен критерий, база за изчисляване размера на дължимото обезщетение. Волята на законодателя е ясно изразена и към процесния период тя разпорежда обезщетението да се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, като меродавна е осреднената стойност на тези цени за тримесечието, което предхожда възникването на болестта по животните. Информацията за цените, визирани в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, следва да е предоставена от НСИ, който е националният орган, извършващ статистически изследвания на „цените на производител“ на тримесечна база за отгледаните и произведени в България селскостопански животни и продукти със значителен дял в селскостопанското производство. При това съдържание на нормативната уредба, размерът на обезщетението по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД се явява функция от установените в данните на НСИ стойности на цените на производител за живо тегло по вид и категория на животните, от една страна, и броя на унищожените активи, подлежащи на обезщетение.

Като е преценил, че процесното обезщетение е определено при наличие и в съответствие с материалноправните предпоставки на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, първоинстанционният съд е обосновал краен извод за законосъобразност на акта, в оспорената част. Решението на АС-Пловдив е правилно.

Противно на заявеното в касационната жалба, решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимия материален закон. Спор относно фактите по делото няма. Фактическата обстановка е правилно установена и безпротиворечиво описана в мотивите към съдебния акт. Спорният въпрос касае правната оценка на изяснените по случая факти спрямо разпоредбите на ЗВМД, регламентиращи начина на определяне на размера на дължимото обезщетение в случаите на ликвидирани животни поради констатирано огнище на болест по смисъла на чл. 47 от ЗВМД.

Правилен е изводът на съда, че с оспорения административен акт директорът на ОДБХ-Пловдив е определил размера на дължимото на „ВЕЛДИ-1“ ООД обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД (в редакцията, действала към момента на издаване на акта - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), съгласно която обезщетението се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Данни за цените на производител за живо тегло от процесните животни – кокошки носачки за проидводство на яйца за консумация, отчетени за последното тримесечие преди възникване на болестта, са предоставени на административния орган с писмо Изх. № 07-04-262/13.03.2020 г. от НСИ. Съдържащите се в посочения документ данни за цени отговарят на изискуемите съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД условия. В последните законодателят не е включил „порода“ и „възраст“ на животните към момента на тяхното погиване. Специфичните характеристики, отнасящи се до породна принадлежност и развъдна стойност, имат значение за определяне на размера на обезщетението единствено в случаите, когато процесните животни се отглеждат като част от развъдна програма, одобрена по съответния нормативен ред – арг. в чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Настоящият случай не е такъв, поради което съдът правилно е съобразил, че наличните по делото данни за цена на производител за живо тегло по показателите „вид“ и „категория“ на процесните животни – кокоши вид Gallus gallus от категория кокошки носачки над 18-седмична възраст, са приложимият, нормативноустановен критерий за определяне размера на дължимото обезщетение.

Правилно съдът е отхвърлил като неоснователен довода на жалбоподателя за некоректност на данните от НСИ поради това, че не съдържали информация за стойността на животните съобразно тяхната специфична порода и възраст. Съображенията на съда в тази насока почиват на правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, която действително не поставя изискване данните от НСИ да бъдат диференцирани по друг показател освен „вид“ и „категория“ на животните. Органът по чл. 148 от ЗВМД следва да се съобрази с волята на законодателя, чиято цел е да се установи единен, общ, достъпен, публичен и обективен механизъм за определяне на обезщетенията по реда на чл. 141-чл.148 от ЗВМД посредством използването на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен начин от специализирания държавен орган в областта на статистиката. При събирането, отчитането, анализа и изследването на информацията, необходима на НСИ за формиране на данните, визирани в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, не се държи сметка за конкретните специфики на дейността на всяко едно от предприятията, чрез които се набира нужната информация. Необходимо и достатъчно условие е тази информация да дава възможност на националния орган, осъществяващ статистическата дейност на държавата, да формира статистически данни относно това какви са цените на производител за съответния вид и категория животни на тримесечна база. Следователно, при наличие на данни от НСИ за съответния животински вид и категория, погиналите поради настъпил епизоотичен риск животни следва да бъдат обезщетявани съобразно правилото на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД – т. е. по цени на производител за живо тегло за съответния вид и категория животни, независимо от конкретната производствена и стопанска цел, с която животните са били отглеждани и реализирани (за продажба на друго стопанство за клане, за износ или за добив на продукти), респективно независимо от специфичните им подвидови и възрастови характеристики.

Във връзка с горното, следва да се отбележки, че всички опити на жалбоподателя да докаже в рамките на процеса каква е действителната стойност на погиналите животни в притежавания от него животновъден обект (на база платената цена за тяхното придобиване, разходите по отглеждането им до възрастта, на която са погинали и пропуснатите ползи от реализирането им за целите на добив на яйца за консумация), която стойност несъмнено се различава от стойността им в живо тегло по цени на производител, са ирелевантни за предмета на делото, тъй като нямат отношение към преценката за съответствие на процесния акт с материалния закон. Последният установява като единствен критерий „цени на производител“, такива, каквито се съдържат в изследванията на НСИ, за съответния вид и категория животни, на тримесечна база. Себестойността на животните, както и тяхната пазарна цена, изчислена чрез някой от методите, установени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, не са включени в механизма за определяне на обезщетението, съгласно действащото понастоящем и към процесния период правило на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. Поради това неотносима към предмета на спора е и всяка съпоставка или препратка към стойността на получени от жалбоподателя обезщетения в предходни години, тъй като техният размер е бил определян при действието на различна по съдържанието си правна норма – чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, в редакция - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., е предвиждал обезщетението да се изчислява на база пазарните цени за месеца, който предхожда възникването на болестта.

След като релевантните за решаване на спорния въпрос факти се установяват по несъмнен начин от приобщените с преписката доказателства, допуснатата от съда, изслушана и приета по делото комплекса съдебно-счетоводна и ветеринарна експертиза, ведно с допълнението към нея, се явява безпредметна. Чрез поставените на вещото лице въпроси не се цели установяването на обстоятелства от значение за преценката за законосъобразност на определеното в настоящия случай обезщетение. Напротив, в голямата си част предметът на експертизата касае изчисляването на стойности и параметри, свързани с дейността на засегнатото стопанство и разходите на същото за придобиване и отглеждане на кокошки носачки за довиб на яйца за консумация. Тези стойности не могат да бъдат взети предвид при оценката на стойността на дължимото в случая обезщетение.

В тази връзка следва изрично да се подчертае, че регламентираният в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД критерий за обезщетяване – по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, се прилага еднакво при реализиране на всяка една от хипотезите на чл. 141, ал. 1 от ЗВМД. В последната разпоредба са изброени случаите, при които възниква право на обезщетение за собствениците на умрели, унищожени или принудително заклани животни във връзка с настъпил епизоотичен риск, а чл. 144, ал. 1 от ЗВМД конкретизира механизма за определяне на размера на дължимото обезщетение. Механизмът е установен по общ начин, без диференциация спрямо специфичните характеристики на отделното стопанството и извършваната от него дейност, а оттук и спрямо конкретно понесените разходи и пропуснати ползи за производителя в резултат на унищожаването на животните. Систематичният анализ на разпоредбите, регламентиращи основанията и реда за получаване на обезщетението по Глава шеста, Раздел III от ЗВМД, разкрива волята на законодателя да осигури възможност за покриване на разходи, свързани с епизоотични рискове, като същевременно целта на предвиденото в закона обезщетение не е да гарантира цялостна и всеобхватна компенсация на всички действително претърпени щети, регистрирани загуби и пропуснати ползи за стопанството. Обезщетението по чл. 141, във вр. с чл. 144 от ЗВМД няма характера и предназначението на субсидия, държавна помощ, насочена към пълното възстановяване на стопанството за извършване на обичайната му дейност. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че новопредвидената в закона база за обезщетение – „цена на производител“, за разлика от „пазарната цена“, не изследва цената на придобиване на актива, нито се покрива с общата му себестойност, тъй като не включва всички опериращи разходи на стопанството, респективно не цели да компенсира пълното му възстановяване, нито пропуснатите ползи от дейността.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че така предвиденият в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД нов критерий за определяне на размера на дължимото обезщетение е в явно противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 652/2014 на Е. П. и на Съвета от 15.05.2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (Регламент № 652/2014). С посочения Регламент се установява списък на допустимите мерки на национално ниво в областта на храните и фуражите, здравето на животните и растенията, за които мерки може да бъде предоставяно финансово участие от Съюза. Установени в Регламента са и допустимите разходи на държавите-членки, т. е. обема, размера, в който направените от държавите-членки плащания ще могат да бъдат обхванати от отпусканите от бюджета на Еврпейския съюз безвъзмездни финансови средства, в изпълнение на целите и задачите на Регламента. Конкретно по отношение на разходите за обезщетяване на собствениците на заклани или умъртвени животни поради наличието на болест, е предвидено, че същите се считат за допустими с оглед финансирането им от Съюза, ако са направени до размера на пазарната стойност на засегнатите животни – параграф 8, алинея 1, б. а) от Регламент № 652/2014. Следователно, в случаите, когато национално законодателсто предвижда обезщетение за умъртвени или заклани животни при епизоотичен риск в размер, надвишаващ пазарната им стойност, така извършените от държавата-членка разходи за обезщетения няма да могат да бъдат финансирани със средства на Съюза съобразно Регламент № 652/2014. Извън така предвидените условия за финансиране с целеви средства от Съюза на националните мерки в областта на компенсациите за щети, причинени от болести по животните, Регламентът не урежда пряко, нито поставя каквито и да е изисквания към държавите-членки за регламентиране на точно определен размер на обезщетението, на пределни стойности или конкретен механизъм за неговото изчисляване. Не се установява наличието на съюзна правна норма, с оглед на която режимът, установен в чл. 144, ал. 1, т. 1 от действащия ЗВМД да се явява неприложим поради противоречие с разпоредба на първичното или на вторичното право на Европейския съюз.

Що се отнася до възражението на „ВЕЛДИ-1“ ООД за невалидност на предоставената от НСИ информация относно цените на проидводител за живо тегло от вида кокошки носачки за производство на яйца за консумация, следва да се отбележи, с оглед пълнота на изложението, че събираните, обработвани, анализирани и съхранявани от НСИ данни съставляват официална статистическа информация – продукт на подробно регламентираната в Закона за статистиката (ЗС) статистическа дейност, осъществява от НСИ и останалите органи на статистиката, формиращи Националната статистическа система в Р. Б. Тази информация е предназначена за анализи и научни изследвания, за планиране, прогнозиране и вземане на управленски решения на микро - и макроравнище. Тя се разработва и разпространява в съответствие с установените в националния закон и приложимите международни източници принципи, цели и задачи на статистическата дейност. Последната се осъществява при спазване на принципите на професионална независимост, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа тайна и ефективност на разходите (чл. 2, ал. 2 от ЗС), а произведената статистическата информация се ползва с презумпцията за съответствие с критериите за качество: адекватност, точност, навременност, пунктуалност, достъпност и яснота, сравнимост и логическа обвързаност (чл. 2, ал. 3 от ЗС). При този правен режим на статистическата информация и предвид комплексния й характер съобразно дефиницията, дадена в § 1, т. 3 от ДР на ЗС – обобщаваща, количествена и представителна информация за състоянието и/или динамиката на масови явления в съществуващи съвкупности от статистически единици в дадена област на икономиката, демографията, социалната област и околната среда, не може да се приеме за меродавно оборването на достоверността на тази информация посредством атакуването на отделни нейни елементи, т. н. „изследователски единици“, без да се държи сметка за съвкупния анализ и методологията на статистическото изследване. Последните са изцяло в прерогативите на НСИ и органите на статистиката. Наред с това, следва да се отбележи, че косвен съдебен контрол върху дейността на НСИ, и в частност върху метода и източниците на разработване на процесните данни (за които не се спори, че са съставени от НСИ в кръга на неговите правомощия) е недопустим в рамките на настоящото съдебно проидзводство, чийто предмет е установяване законосъобразността на административен акт, издаден въз основа на предоставените по делото официални статистически данни.

С оглед на всичко гореизложено, изводите на съда за съответствие на процесния акт с материалноправните разпоредби и целта на закона, се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция и следва да бъдат потвърдени. Като е установил наличие на предпоставките по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД и съобразно тях е определил дължимото на собственика обезщетение за умъртвени животни, директорът на ОДБХ-Пловдив е издал законосъобразен административен акт, който не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК. Решението на АС-Пловдив е обосновано с подробни и ясни съображения, които почиват на верни фактически и правни установявания.

Предвид горното, не се доказват сочените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на АС-Пловдив като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателна. „ВЕЛДИ-1“ ООД, ЕИК[ЕИК] следва да бъде осъдено да заплати на ОДБХ-Пловдив сума от 100,00 лева, разноски за касационното производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 555 от 15.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1244/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „ВЕЛДИ-1“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „П. Т. № 11, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йовка Дражева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Диана Добрева

/п/ Еманоил Митев