Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД отм., вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ.

С определение № 83/18.02.2019 г. по настоящото дело съдът е спрял производството до приключване на производството по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Приел е, че разясненията, които ще бъдат дадени по въпроса, включен в предмета на това дело, а именно: какъв е характера на сроковете по специалните конфискационни закони и в частност по чл. 15, ал. 2 от Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД отм. - за провеждане на предварителната проверка на имуществото на проверяваното лице, респ. за налагане на обезпечителни мерки; дали същият е инструктивен или преклузивен и неспазването му преклудира ли материалното право на Държавата за отнемане на имущество от субектите, включени в персоналния обхват на закона, за осъществяване на което се иска обезпечението, са обуславящи изхода на делото.

По горното тълкувателно дело е постановен тълкувателен акт – Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, поради което са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото.

По постъпилата частна касационна жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение намира следното.

М. А. Д. и А. Е. Б., и двете чрез адв. С. са обжалвали определение № 44 от 07.12.2018 г. по ч. гр. д. № СП44/2018г. на Апелативен съд – София (АС – София) с оплаквания за неговата неправилност, поради което се иска отмяната му по реда на касационния контрол.

Ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията), чрез процесуалния си представител В. П. – инспектор юрист в ТД на КПКОНПИ – София, е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Частната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт по правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД отм., поради което е допустима (така разясненията по т. І от ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК).

Неин предмет е посоченото по - горе определение на АС - София, с което е оставена без уважение частната жалба на касаторите (Д. и Б.) и така е потвърдено определението от 08.10.2018 г. по гр. д. № С-40/2018 г. на Софийски градски съд (СГС). С последното първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещи искове, по реда на чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД отм., във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), по мотивираното искане на Комисията против Е. Н. Б., М. А. Д., А. Е. Б., С. П. К., всичките от [населено място] и „Б.М.А.Т“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 21.

За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение въззивният съд е намерил да са налице предпоставките на Закон за налагане на поисканите обезпечителни мерки. Формирал е решаващ правен извод, че неспазеният срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм., не представлява абсолютна процесуална пречка за възникване на правото на иск на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Приел е, че в обезпечителното производство връзката между начина на придобиване на конкретното имущество (в това число и момента на придобиване) и разследваната престъпна дейност, при представените към искането писмени доказателства, не може да подлежи на преценка, доколкото същата е предмет на спорното исково производство, по исковете по чл. 28 ЗОПДИППД отм., В обжалваното въззивно определение са развити доводи за наличие в случая на обезпечителна нужда, доколкото имуществото на жалбоподателите (Д. и Б.), по отношение на които е поискано налагане на обезпечителни мерки, е придобито през проверявания период и може да се направи предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, за които се твърди да са обуславящи изхода на делото и за които даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, респ. че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Сочи се и фактическият състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, при който достъпът до касация е обусловен от заявена и мотивирана от жалбоподателя очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.

Поставените въпроси, уточнени и конкретизирани от касационния съд съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, са следните:

1. „Нормата на чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. императивна ли е или не, респ. срокът, посочен в нея преклузивен ли е или инструктивен?“;

2. „Преклудира ли материалното право на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД отм. - за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност - изтичането на срока по чл. 15, ал. 2 от същия закон?“;

По тези два въпроса се поддържа отклонение с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 323/18.01.2018г. по гр. д. № 5291/2016 г. на ВКС, ІV г. о.

Страната твърди също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото по въпроса за правното значение на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. с оглед допустимостта на конфискационното производство по чл. 28 от същия и характера на този срок, е налице противоречива практика на ВКС (сочи, че с Решение № 100/16.07.2018 г. по гр. д. № 4162/2017 г. на ВКС, ІV г. о., е дадено противно разрешение на това, възприето в горецитираното решение).

3. „При произнасяне по молба за обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД отм. задължен ли е съдът да изследва дали приложените към искането доказателства са достатъчни, когато се касае за имущество, придобито преди инкриминирания период/престъпление, или пък е достатъчно да има само твърдения в този смисъл?“;

По този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК (поставеният четвърти въпрос в изложението е по своята същност позоваване на обвързващото тълкуване, дадено с тълкувателния акт и не формира конкретно и релевантно питане).

Касационното обжалване не следва да се допуска.

По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, респ. при вероятна нищожност или недопустимост на въззивния съдебен акт, както и при очевидната му неправилност.

Разглеждането на жалбата в горните случаи е предпоставено на първо място от селектирането й в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящ правен въпрос.

Първите два въпроса се свеждат до правното значение на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. - за провеждане на предварителната проверка на имуществото на проверяваното лице, респ. за налагане на обезпечителни мерки; дали същият е инструктивен или преклузивен и неспазването му преклудира ли материалното право на държавата за отнемане на имущество от субектите, включени в персоналния обхват на закона, за осъществяване на което се иска обезпечението. Те формират общо основание за селекция на частната касационна жалба, защото са обусловили произнасянето на въззивния съд по обезпечение на иска по чл. 28 ЗОПДИППД отм., но не и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Както вече се изтъкна по-горе в настоящото определение релевантният въпрос е разрешен с приетото ТР № 1/4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК. С него е дадено обвързващо тълкуване на характера на срока (в частност по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. за проверка и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, като инструктивен, а не преклузивен, при което е допустимо образуването от Комисията на производство пред съд - в частност по чл. 28 ЗОПДИППД отм. след изтичане на този срок. Въззивното определение е изцяло съобразено с така даденото разрешение от общото събрание на Гражданската колегия на ВКС по въпроса, предмет на тълкувателното дело, поради което липсва основание за достъп до касация по повдигнатите два въпроса.

Третият въпрос не удовлетворява общо основание, тъй като въззивният съд не е излагал мотиви, че приложените доказателства към искането за налагане на обезпечителни мерки по специалния закон са достатъчни, а е направил съждение, че бъдещият иск по чл. 28 ЗОПДИППД отм. е вероятно основателен, като една от предпоставките, подлежащи на преценка в производството по чл. 22 ЗОПДИППД отм..

Страната е обосновала това питане и с аргументи, че не е изследвана връзката между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм. и придобиването на имуществото, с което е изведено наличието на противоречие с постановките на ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК. Указанието в посочения тълкувателен акт обаче - че е необходима връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм. и придобиването на имуществото и че ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото, достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото - е тълкуване по материалните предпоставки на иска по чл. 28 ЗОПДИППД отм. и предписание относно решаващата дейност на съда по съществото на спора. То не обвързва съда, сезиран с искане за налагане на обезпечителни мерки по реда на специалния закон, предпоставките за допускане на които са установени в досегашната практика (вж. Определение № 778/28.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5570/2014 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, чието разрешение се възприема и от този състав на ВКС). В производството по чл. 390 ГПК вр. с чл. 23 ЗОПДИППД отм., съдът извършва преценка за вероятната основателност на бъдещия иск въз основа на доказателствата, събрани по реда на чл. 18 ЗОПДИППД отм., т. е. след преценка за редовност на документите от външна страна, без да се изследва истинността на отразените в тях обстоятелства, чието оспорване може да бъде извършено в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД отм., В обезпечителното производство по специалния закон съдът не изследва и въпроси, свързани с прилагани презумпции, причинни връзки, съразмерност на имуществото, които биха имали значение за иска по чл. 28 ЗОПДИППД отм. и са въпроси по същество (в този смисъл Определение № 398/29.06.2010 г. по ч. гр. д. № 200/2010 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 175/27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 948/2014 г. на ВКС, III г. о., постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, която практика се споделя изцяло от настоящия състав). Обект на проверка и на отнемане, респ. на обезпечителни мерки, може да се окаже и имущество, придобито преди извършване на деянието, ако по отношение на това имущество може да се направи обосновано предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм. – (така Определение № 28/21.01.2014 г. по ч. гр. д. № 40/2014 г. на ВКС, II г. о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, чиито правни разрешения се възприемат и от настоящия състав).

Непоставянето на правен въпрос, само по себе си, е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК.

В обобщение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси.

Като основание за селектиране на жалбата и по третия поставен въпрос (наред с първите два) се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но липсват предпоставки за достъп до касация и по това основание.

На първо място, третият от повдигнатите въпроси не е релевантен. На второ място – дори всички въпроси в изложението да са обуславящи изхода на делото, касационно обжалване не може да се допусне на посоченото основание. Това е така, защото основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не могат да се предявяват едновременно към едни и същи въпроси, тъй като са самостоятелни фактически състави, чието кумулативно въвеждане е недопустимо. На трето място, отсъства обосноваване на допълнителните предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед разрешенията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. ВКС, ОСГТК. Не е мотивирано наличието на хипотезата - „въпрос от значение за точното прилагане на закона“, с твърдение за формирана съдебна практика, която не е актуална или е неправилна, а в хипотезата – „въпрос от значение за развитието на правото“ с твърдение за непълна, неясна или противоречива уредба на конкретна норма, която изисква създаване на съдебна практика по прилагането й или нейното осъвременяване.

Относно основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение.

Този фактически състав предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива негови пороци са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателите, а и не се констатират от настоящата инстанция. Доводите за превратно прилагане на закона от въззивната инстанция са изцяло бланкетни и без необходимата конкретика на разпоредбата или правилото, които се твърди да приложени в противоположен на закона смисъл. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав, липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставките му.

В обобщение, липсва обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане на въззивното определение до касационен контрол.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № СП684/2019 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 44/07.12.2018 г. по ч. гр. д. № СП44/2018 г. на Апелативен съд – София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.