Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на О. Т. срещу решение № 86 от 28.09.2011г., постановено от Административен съд Търговище, пети състав по адм. д.№ 144/2011г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – С. М. Я., представляван в производството от адв.. М., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Заинтересованата страна – ЕТ „Агроелит – Митов – Б. М.”, с представено по делото писмено становище, излага доводи за основателност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като неправилно да бъде отменено.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № З-01-602 от 08.07.2011г., с която кмета на община Т. на основание чл.72 от ЗППМ е наложил принудителна административна мярка – унищожаване на слънчогледов посев, разположен в масиви №3, №9, №14 и №17 и в регулацията на с. П., собственост на С. М. Я..

Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че предпоставка за издаване на оспорената заповед, с която се налага принудителна административна мярка, е издаване на заповед за определяне на зоните на пространствена изолация по реда на чл.29, ал.4 от ЗППМ. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.7 от ЗППМ, заповедта по ал.4 се изпраща на собствениците или ползватели на земи, обхванати от пространствената изолация. В хода на производството по безспорен начин е установено, че на жалбоподателя като земеделски производител и ползвател на земеделска земя, обхваната от пространствената изолация не е връчен препис от заповедите на кмета на общината и кмета на кметство с. П., с които са определени площите, обхванати от пространствената изолация за семепроизводство на хибриден слънчоглед. Решаващият съд е приел, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е повлияло на съдържанието на оспорената заповед, поради което го е определил като съществено и е преценил наличие на основание за отмяна на заповедта.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания.

Настоящият състав не споделя доводите на касационния жалбоподател относно процесуалната легитимация на жалбоподателя.

С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. Засягането е условие за възникване на процесуалният правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Конституционния принцип е регламентиран и с разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК. Съгласно този текст право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които този акт поражда задължение.

Адресат на обжалваната заповед е именно оспорващата страна С. М. Я., поради което за него е налице пряк, непосредствен и личен интерес от оспорване, като абсолютна предпоставка за наличие на активна процесуална легитимация.

Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения на материалния закон.

Съгласно чл. 72 от ЗППМ, посевите, съответно насажденията, които са засети, съответно - засадени с растения-опрашители или приносители на вируси, в нарушение на чл. 29, ал. 8 , се унищожават от служителите на общинската администрация в десетдневен срок от установяване на нарушението. Цитирания текст, който е правното основание за издаване на оспорената заповед, е в Глава девета – Принудителни административни мерки и административно-наказателна отговорност по Закона за посевния и посадъчен материал. Принудителната административна мярка се налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Във всички случаи налагането на принудителна административна мярка е обвързано с установяване на нарушение, във връзка със задължение, предвидено в закона. В случая принудителната административна мярка се налага за нарушение на задължение, предвидено в чл.29, ал.8 от ЗППМ. Решаващият съд е стигнал до обоснования извод, че за да възникне задължение за собствениците и ползвателите да спазват ограничителния режим по чл.29, ал.8 от ЗППМ, следва да е изпълнена процедурата по издаване и съобщаване на заинтересованите лице на заповедта за определяне на площите, обхванати от пространствената изолация. По делото безспорно е установено, че заповедите на кмета на община Т. и кмета на кметство с. П. не са изпращани на собствениците и ползвателите на земеделски земи, които са обхванати от пространствената изолация. Оповестяването на тези заповеди е станало по ред, който не е предвиден в закона, поради което не може да се приеме, че е налице приключила процедура за определяне на площи, обхванати от пространствена изолация, а тук следва извод, че за земеделския производител не е възникнало задължението по чл.29, ал.8 от ЗППМ, за което му е наложена принудителната административна мярка.

Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател и заинтересованата страна, че оспорващият не се легитимира като лице, на което е следвало да се съобщят заповедите по чл.29, ал.4 от ЗППМ. По делото е приложено писмо от Общинска служба по земеделие Търговище, от което е видно че С. М. Я. е регистриран като земеделски производител за стопанската 2010/2011г. с представени договори за ползване на земеделски земи за срок от една година. Удостоверено е също така, че имотите се обработват комасирано въз основа на споразумение между ползвателите в землището на с. П., като процедираните имоти са включени в анкетната карта на земеделския производител. При това положение не може да се приеме, че заповеди определящи площи, обхванати от пространствена изолация за стопанската 2010/2011г. не е следвало да се съобщават на земеделски производител, легитимиран като ползвател за тези имоти за същата стопанска година.

С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото касационният жалбоподател - кмета на община Т., следва да заплати на ответника по касационната жалба С. М. Я. разноски по делото за тази инстанция в размер на 150лв – внесен адвокатски хонорар.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 86 от 28.09.2011г., постановено от Административен съд Търговище, пети състав по адм. д.№ 144/2011г.

ОСЪЖДА кмета на О. Т. да заплати на С. М. Я. разноски по делото в размер на 150лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Г. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. Д./п/ Т. Х.

Т.Х.