Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу решение № 1488 от 09.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1952 по описа за 2008 г. на Варненски административен съд.
Първата касационна жалба е подадена от заинтересованата пред първата инстанция страна Д. Д. Д. от гр. В.. В нея са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение е пречка за административния орган да изпълни указанията на съда, дадени с решение №1404/30.07.2009г. на Административен съд Варна, относно имоти №2428 и №2429. Изложени са твърдения, че разположението на сградите и съоръженията в тези имоти е такова, че при преработката на плана във връзка с конфигурирането им не би могла да се прокара границата между тях съобразно разпоредбата на чл.28, ал.6 и ал.9 от ППЗСПЗЗ, без да се засегнат имоти №№2433, 4585, 9990 и 2430.
Втората касационна жалба е подадена от С. С. Д. от гр. В.. В нея се поддържат идентични с първата касационна жалба доводи. Касаторката счита, че плана аза новообразуваните имоти /ПНИ/ трябва да се изработи по такъв начин, че всички сгради и съоръжения от имоти №2428 и 2429 да се намират в рамките на един новообразуван поземлен имот за всяко от правоимащите лица, което не може да бъде направено без да бъдат засегнати проектираните граници на новообразуваните имоти №№ 4585, 4586, 9990, 2430 и 2433. Изложени са твърдения, че съдът не е изследвал дали в регистъра на имотите към ПНИ са записани правилно съответните заинтересовани лица.
Ответната страна Областен управител на област В. в писмен отговор от 27.08.2010 г. изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Останалите заинтеросовани страни не са взели становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл.176 от АПК, образувано по молба на С. С. Д. за допълване на решение № 1404/30.07.2009г., с което е отменена Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008г. на областния управител на област с административен център гр. В. за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по §4 ал.2 от ЗСПЗЗ – местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, землище Виница, област В. в частта относно конфигурирането на имоти №2428 и №2429 и вписването им в регистъра на собствениците на С. С. Д. и Д. Д. Д., а делото е изпратено като преписка на Областния управител на област с административен център Варна за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагането на материалния закон. С обжалваното решение съдът е приел молбата по реда на чл.176 от АПК за частично основателна, като е допълнил решение №1404/30.07.2009г по адм. д.№1952/2008г на АС-Варна, отхвърляйки като неоснователна жалбата на С. С. Д. против Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008г. на Областния управител на област с административен център гр. В., в частта относно НИ №№ 2430, 2433, 4585 и 9990; оставил е без уважение искането за допълване с частичен отхвърлителен диспозитив по възражението на молителката за площта на отредения й с ПНИ имот; оставил е без уважение искането за прекратяване на производството по адм. д.№ 1952/2008г на АС-Варна, в частта относно НИ № 9990 на О. В. и е осъдил молителката да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на община В.. За да достигне до този резултат съдът е приел, че възражението на жалбоподателката за площта на новообразувания имот – 600 кв. м. вместо действително владените от нея 1000 кв. м., е подробно обсъден и са изложени съображения за неоснователността на тази претенция в хипотезата на чл.28 ал.7 от ППЗСПЗЗ, както и на твърдението за незаконосъобразност на заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти в частта, с която разликата над 600 кв. м. вместо за жалбоподателката, е отредена за наследниците на реституирания собственик. Съдът се е произнесъл в цялост по жалбата досежно отредения за нея имот с плана като е обсъдил всичките й възражения и се е произнесъл положително по искането й за отмяна и връщане на делото като преписка на административния орган. Поради това е липсвало основание за допълване на решението му в претендирания смисъл – с нарочен частичен отхвърлителен диспозитив само за едно от възраженията на доверителката му против административния акт, отговор по който се съдържа в мотивите на решението и във формирания му диспозитив. Решаващият съд е приел за основателно искането в другата му част – за произнасяне с нарочен диспозитив по жалбата против плана в частта относно новообразувани имоти №№ 2430, 2433, 4585 и 9990. За последния от тях в решението е посочено, че жалбата против него е оттеглена, което не е било вярно. От съдържанието на мотивите на решение № 1404/30.07.2009г е установено, че съдът в действителност е коментирал основателността на жалбата досежно новообразувани имоти №№ 2430, 2433, 4585 и 9990, като в диспозитива си действително е дължал, а не се е произнесъл с нарочен отхвърлителен диспозитив по отношение на жалбата в частта й за тези имоти. С обжалваното решение е прието, че молбата на С. Д., макар формулирана като искане за допълване, по съществото е претенция за преразглеждане и ново, различно произнасяне по въпроси, които съдът е обсъдил и отхвърлил с акта си по същество, което е недопустимо. Така постановеното решение е правилно.
В двете касационни жалби се съдържат идентични оплаквания, които се свеждат до твърдяно нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 28 ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Развити са доводи, че за да бъдат спазени изискванията на сочената норма, процесните имоти № 2428 и 2429 следва да бъдат конфигурирани така, че във всеки от тях да попаднат съществуващите сгради и съоръжения, което е невъзможно без да бъдат засегнати проектираните граници на НИ № 4585, 9990, 2430 и 2433. В допълнение се сочи, че с отхвърляне на жалбата по отношение на допълнителните четири имота за административния орган не съществува обективна възможност да изпълни указанията на съда в отменителната част на основното решение № 1404/2009 г.
Всички наведени възражения в касационните жалби са неоснователни. Както правилно е констатирал административният съд с молбата за допълване на основното решение молителите по същество се стремят към преразглеждане и различно произнасяне по въпроси, по които вече има произнасяне с основното решение, за което има указания за бъде разгледано по повод жалба на областния управител. Процесните имоти № 2428 (600 кв. м.) и № 2429 (600 кв. м.) са били записани в имотния регистър към ПНИ на С. С. Д. и Д. Д. Д., които са майка и син. Оплакванията им пред първата инстанция не са били за неправилно вписан собственик в регистъра или неправилно отразена площ, а че съгласно настоящото разположение на двата имота извън границите им остават септична яма, гаражи и басейн. Посочените съоръжения попадат в границите на имот № 4585, записан на наследниците на възстановения собственик Коста и Е. Ш. и имот № 4586, записан на община В.. С основното решение съдът, кредитирайки изцяло заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, както и въз основа на останалите доказателства по делото, е отменил одобрения със заповедта на областния управител ПНИ в частта за имоти № 2428 и № 2429, като е върнал преписката на административния орган за ново конфигуриране единствено на общата граница помежду им. В този смисъл изпълнението на указанията на съда по основното съдебно решение не е обусловено от промяна в разположението на НИ № 4585, 9990, 2430 и 2433, каквито са твърденията на касаторите.
Неоснователни са и твърденията за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Вярно е, че съгласно чл. 28, ал. 6, изр. първо на правоимащите по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Посочената разпоредба обаче не следва да се тълкува изолирано, а във връзка с ал. 7, която допуска разликата над максимално допустимите размери по § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ до фактически ползваната земя да се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м., а само ако от разликите не може да се обособи нов имот, тогава те да остават в имота, определен за ползвателя. Възраженията на касаторите са, че при проектирането на имоти № 2428 и 2429 е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 6, изр. първо от ППЗСПЗЗ, тъй като местоположението им не е съобразено със съществуващите в него съоръжения. Вещото лице е посочило, че в отредената за бившия собственик по реституция част от имота на жалбоподателката, обособена в ПНИ като имот № 4585, попадат септична яма, гаражи и басейн, на границата с имот № 4586. При преценката дали е допуснато твърдяното нарушение следва да се съобразят две обстоятелства, а именно, че касаторите са правоимащи лица по § 4а от ЗСПЗЗ, т. е. правата им са ограничени до площ от 600 кв. м., и че в случая няма техническа възможност тази площ да остане едновременно непроменена и да бъдат включени в границите всички подобрения в имота. Проектирането на имот № 2428 е съобразено с основното застрояване - масивни жилищни сгради, които видно от скицата към техническата експертиза се намират в североизточната част на имота. Претенциите на касаторите да се промени конфигурацията и на двата имота, за да бъдат включени и изброените съоръжения, не са съобразени с нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, защитаваща правата на бившите собственици. Тези съоръжения ще следва да бъдат оценявани и заплатени по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Обстоятелството, че са извън предоставените 600 кв. м. не е основание да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ.
Касаторите, независимо от родствената си връзка, са били самостоятелни ползватели, на всеки от тях е бил предоставен за ползване отделен имот, за което се легитимират с отделни документи и съответно са проведени две независими оценителни процедури. В ПНИ са им отредени два съседни имота, а това, че до настоящия момент не е имало материализирана граница между тях, не е основание НИ № 2829 да загуби изцяло настоящите си очертания и да бъде изместен на изток. Всъщност претенцията на С. Д. е съседният й имот № 2429 да бъде изместен на мястото, където понастоящем е ситуиран имот № 4585, т. е. да попадне в границите на предоставения й за ползване бивш имот № 1428 (1000 кв. м.). Чрез съединяването на двата имота № 2428 и 2429 в източна посока касаторите се стремят да запазят очертанията на бивш имот № 1428, защото само по този начин ще запазят изградените съоръжения. Такава промяна обаче е недопустима, защото неправомерно уврежда правата на възстановения собственик. В случая няма основания за ново конфигуриране на имоти № 2428 и 2429, което да засегне съседните имоти № 9990, 2430 и 2433, поради което правилно административният съд е отхвърлил изцяло жалбата.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1488 от 09.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1952 / 2008 г. на Административен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Г. К. Р.М.