Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА ДРА. К. при секретар Г. У. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаР. Д. по адм. дело № 5815/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на[Фирма 3], подадена чрез адв. Д. Г., против Решение № 109 от 18.03.2021 г., постановено по адм. дело № 653/2020 г. по описа на Административен съд – С. З. с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-549-0042674/25.09.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - склад-магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Казанлък, бул. „К. А. Б. № 73, стопанисван от [Фирма 3] и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се аргументи по същество за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, поради недоказаност на нарушението. Според касатора е нарушен принципът за съразмерност при определянето продължителността на мярката, като се твърди, че срокът от 30 дни е прекомерен. Излагат се подробни съображения за прекомерността на наложената мярка и че същата не може да постигне целите, за които е посочено, че се налага. Представят се доказателства за заплащане на наложената имуществена санкция. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендират се разноски.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк. К. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-549-0042674/25.09.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на [Фирма 3] на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – склад-магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Казанлък, бул. „К. А. Б. № 73, стопанисван от [Фирма 3] и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

От фактическа страна съдът е установил, че при извършена на 21.09.2020 г. в 10:40 ч. проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, стопанисван от[Фирма 3], е осъществена контролна покупка на обща стойност 4,86 лв., която сума е заплатена в брой от проверяващия, като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка, в който е отразена и разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 72,33 лв. Органът е приел, че е нарушено изискването по чл. 118, ал. 1 ЗДДС търговецът да регистрира и отчете извършената продажба в обекта чрез издаване на фискална касова бележка от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство, за което е наложена процесната ПАМ запечатване на обект за срок от 30 дни на основание разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Срокът на мярката е определен в размер на предвидения от закона максимум на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС, поради повторност на констатираното нарушение, тъй като с наказателно посатновление № 491739-F514579/23.01.2020 г., влязло в сила на 13.02.2020 г. на дружеството е наложена имуществена санкция за същото нарушение. Издадена и изпълнена е Заповед за налагане на ПАМ № ФК-658-0030595/04.10.2019 г., с която е била наложена ПАМ запечатване на обекта за срок от 7 дни.

При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Съдът е обсъдил и ангажираните свидетелски показания, като не ги е кредитирал с оглед факта, че ангажираните от жалбоподателя свидетели не са били очевидци на проверката, а са се намирали пред търговския обект. По отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, решаващият състав е посочил, че срокът е надлежно мотивиран от установената повторност на констатираното нарушение. Решението е правилно постановено.

Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС (в релевантната редакция към датата на издаването на процесната заповед) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Описаната в акта фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез издадено за установеното нарушение наказателно постановление. Това е видно буквално от самия текст на закона, който предвижда, че налагането на ПАМ е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заплащането на наложените глоби или имуществени санкции на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС е основание само за прекратяване изпълнението на наложената ПАМ, но не и за отмяната ѝ.

Съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, ответникът като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Неоснователно е оплакването на касатора, че продължителността на срока на мярката не е мотивирана. Изискването за мотивиране на заповедта за налагане на конкретната принудителна административна мярка е предвидено в разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС. В заповедта се съдържат фактическите и правни основания, въз основа които органът по приходите е определил запечатването на обекта и забраната за достъп до него за срок от тридесет дни. Според изложеното в обстоятелствената част на акта нарушението от 21.09.2020 г. е извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, тъй като с наказателно постановление № 491739-F514579/23.01.2020 г., влязло в сила на 13.02.2020 г., „БЛР - ФРУКТ“ ЕООД е санкционирано за същото нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. С оглед на посоченото фактическо основание органът е приел, че продължителността на срока е нормативно определена в чл. 187, ал. 4, изр. последно ЗДДС. Последната норма предвижда, че при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Така изложените фактически и правни основания отговорят на изискването за мотивиране на заповедта за налагане на принудителната административна мярка и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно административният орган е квалифицирал нарушението като повторно. Съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретния случай органът по приходите е посочил като фактическо основание наказателно постановление № 491739-F514579/23.01.2020 г., приложено в административната преписка и прието като доказателство по делото. От съдържанието на това постановление се установява, че на „БЛР - ФРУКТ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за това, че на 02.10.2019 г. в същия стопанисван от дружеството търговски обект, при извършена контролна покупка на обща стойност 1,90 лв. не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство. Наказателното постановление е връчено на 05.02.2020 г. и на основание чл. 64, б. „б“ от ЗАНН е влязло в сила на 13.02.2020 г. като необжалвано в предвидения от закона срок, видно от извършеното от старши специалист К. Т. удостоверяване върху него. Нарушението, за което е наложена оспорената ПАМ е извършено на 21.09.2020 г. след издаване и влизане в сила на посоченото постановление и попада в обхвата на легалната дефиниция на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. При тези обстоятелства е налице посоченото в заповедта правно основание по чл. 187, ал. 4, изр. последно ЗДДС, тъй като забраната за отпечатване на обекта за срок от 1 месец след запечатването му се отнася до повторно нарушение, каквото процесното е.

С оглед така изложеното, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като доводите на касатора в тази насока са неоснователни.

Останалите доводи в касационната жалба касаят законосъобразността на административния акт, а не конкретни пороци на първоинстанционния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК.

С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на делото на Националната агенция за приходите се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109 от 18.03.2021 г., постановено по адм. дело № 653/2020 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА[Фирма 3], ЕИК[ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мирослав Мирчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Р. Д. п/ Христо Койчев