Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Й. Л. И. от гр. С., представляван от адв.. С., против решение № 5683/29.10.12 г. по адм. д.№ 6602/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно.

О. Л. З. Кръстев, представляван от адв.. Г. и началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк.. И., поддържат становища за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора Илиев срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-229/22.06.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Югозападен район е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "едноетажна жилищна сграда със стопанско помещение", находяща се в ПИ 1283, кв. 77, м. "Х. Б." по плана на гр. С., ул. "520-та" № 37. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че сградата представлява строеж съгласно § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен от възходящ на оспорващия без строителни книжа през 1970 г, спрямо който не може да се приложи института на търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна.

При безспорните установявания относно вида на обекта и липсата на издадени за него строителни книжа, основен спорен момент е преценката за негова търпимост в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. В тази насока съдът е обсъдил данните относно годината на извършване на строежа и констатациите...