Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.
Касаторът „Р”ЕООД моли да бъде отменено решение №549/19.12.2011г. по адм. д.№775/2010г. на Великотърновския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА №04001000032/28.04.2010г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-В. Т. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА №04001000032/28.04.2010г. на ТД на НАП-В. Т., с който за периода м.12.2003г. – м.8.2010г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 176 868,41лв и са начислени лихви по фактури на „И”ЕООД, „Н”ЕООД, „А”ООД, „В”ЕООД Дарлина”ЕООД, „Ю”ЕООД, ЕТ”Дафи-Д. П.”, „Л”ЕООД и „И”ЕООД на основание чл.64 ал.4 т.3 и 4 ЗДДС отм. за периода м.12.2003г. – 2006г. и на основание чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 и чл.25 ЗДДС за периода 2007г. – м.8.2010г., тъй като фактурираните доставки не са реално осъществени. За част от фактурите на „Л”ЕООД, издадени след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС правото на приспадане на данъчния кредит не е признато на основание чл.70 ал.5 ЗДДС.
Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В мотивите съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС отм. и ЗДДС в РА. Доставчиците „А”ООД и „Ю”ЕООД са издали фактури през 2005г. и 2006г. без да начислят данъка по чл.55 ал.6 ЗДДС отм. и правилно съдът е приел, че на основание чл.64 ал.1 т.2 ЗДДС отм. за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Законосъобразен е изводът на съда, че „Л”ЕООД е издала част от фактурите след деригистрацията по ЗДДС и е начислило в тях ДДС без основание, поради което на основание чл.70 ал.5 ЗДДС на касатора правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в РА. Обоснован е изводът на съда, че фактурираните СМР от доставчиците не е установено да се извършени от тях, след като в договорите не е посочено с чии материали ще се извършат, нито вид и обем на възложените СМР. Правилен е изводът на съда за липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да осъществяват фактурираните строителни услуги. Съдът обосновано е приел, че РА, съставен на доставчик по чл.122 ДОПК поради липса на счетоводство не установява относими към спора факти. Изводът на съда, че доставките на строителни услуги не са осъществени се подкрепя от заключението на вещото лице, което дава заключение, че доставчиците не са отразили изписани материали и стоки в периода на доставките, а една от фирмите няма приходи от услуги, въпреки, че е издала фактура за доставка на услуги.
В касационната жалба се повтарят възраженията против РА, отхвърлени от съда обосновано по съображения, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения на чл.32 ДОПК правилно са отхвърлени от съда като неоснователни.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на задълженията по ЗДДС отм. по фактури от м.12.2003г. По чл.140 ал.1 ДПК отм. давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За м.12.2003г. справката-декларация се подава до 14.01.2004г., след която дата е следвало да се плати задължението. По чл.140 ал.1 ДПК отм. давността започва да тече от 1.01.2005г. и с връчване на заповедта за възлагане на ревизия №900532/18.09.2009г. на 13.10.2009г. 5-годишната погасителна давност е прекъсната и не е изтекла. По чл.140 ал.2 ДПК отм. с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Абсолютната давност по чл.140 ал.2 ДПК отм. също не е изтекла.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно по чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №549/19.12.2011г. по адм. д.№775/2010г. на Великотърновския административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. М.Д.