Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ново радио Търговище" ООД със седалище гр. Т., против решение № 581 от 26.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1293 от 2005 г. по описа на Окръжния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 179 от 25.05.2005 г., издаден от ТДД - гр. Т., в частта, потвърдена с решение № 665 от 01.08.2005 г. на директора на РДД - гр. В., относно определени задължения на дружеството по ЗКПО отм. и ЗДДС отм. за периода 2000-2005 г. включително.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при решаването на спора съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, даващи основание да му се признае ДДС по процесните фактури, както и неправилно съдът не е съобразил твърдението му, че данъчният орган е извършил увеличение на финансовия резултат за проверявания данъчен период в нарушение на изискванията на ЗКПО, действащ към този момент. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени издадения ДРА.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. В., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на Окръжния съд - гр. В., е отхвърлил жалбата на "Ново радио Търговище" ООД против ДРА № 179 от 25.05.2005 г., издаден от ТДД - гр. Т., в частта, потвърдена с решение № 665 от 01.08.2005 г. на директора на РДД - гр. В., относно определените задължения на дружеството по ЗКПО отм. и ЗДДС отм. за периода 2000-2005 г. вкл. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че законосъобразно е извършено от проверяващия данъчен орган увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2000 г. общо в размер на 1789,73 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО отм. . Съгласно ал. 1 от тази разпоредба (в редакцията й за проверявания данъчен период) размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат преди данъчното преобразуване, независимо дали е положителна или отрицателна величина, се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели, а съгласно ал. 2 финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със: разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи за ремонт; разходите, които данъчнозадължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително и с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет. На това основание е преобразуван финансовият резултат за 2000 г. в посока увеличение със сумата 1789,73 лева. Фирмата е била осчетоводила тази сума като разход по с/ка 602 "Разходи за външни услуги", които са представлявали разходи за мобилни телефони на лицата К. Б. и Е. П.. Тези суми правилно не са признати за целите на данъчното облагане, тъй като не са били документално доказани по реда, изискван в съответните нормативни актове, в случая Закона за счетоводството, тъй като фирмата на жалбоподателя не е притежавала фактура, в която да е вписана като получател. Това касае и сумата, отчетена като разход за дневни пари на лицето Е. П., който е бил в облигационни отношения с дружеството и платените за него командировъчни не са били включени в размера на договореното възнаграждение. Правилно при това положение данъчните органи и съдът са приели, че неоснователно с всички тези разходи за мобилни телефони и дневни пари е бил намален финансовият резултат на дружеството, поради което направеното преобразуване на финансовия резултат на основание разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО отм. е законосъобразно. Същото касае и преобразувания финансов резултат с подобни разходи за 2001 г. със сумата 903,57 лв. - разходи за мобилни телефони на същите лица, без да са представени фактури на името на фирмата, както и 228 лв., представляващи разходи за дневни пари на управителя, който е бил в облигационни отношения с дружеството през този период. По делото не са били представени доказателства, оборващи тези констатации в ДРА. Законосъобразно е и увеличението на финансовия резултат със сумата 754,36 лв. за извършени СМР по фактури, издадени от "Поляница" ЕАД и "Стрем" ООД. При извършената проверка е констатирано, че разходите по тези фактури са свързани с подобрения и реконструкция на дълготраен актив. Предвид тези констатации правилно на основание разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 6 от ЗКПО, според която финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи за ремонт, е преобразуван финансовият резултат на дружеството в посока увеличение, и като е потвърдил ДРА в тази част, съдът е постановил правилен съдебен акт. Тези фактически констатации не са били опровергани, вкл. и със заключението на назначената СТЕ, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК отм. , според която фактическите констатации в ДРА в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. За 2000 г. е бил начислен данък по чл. 35 ЗКПО в размер на 97,61 лева. Съдът правилно е потвърдил ДРА в тази част, тъй като е било констатирано при ревизията, че фирмата е осчетоводила разходи в размер на 390,40 лв. за тържества и развлекателни цели, а съгласно цитираната разпоредба от ЗКПО отм. разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчнозадълженото лице, даренията и спонсорството, отчетени като разходи, се облагат с данък, който е окончателен. В този смисъл възраженията в касационната жалба по отношение на определения данък по чл. 35 ЗКПО за 2000, 2001 и 2002 и 2003 г. и съответните лихви са неоснователни. В тази част съдът правилно е приел за неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, като се е позовал на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ДПК отм. , тъй като лихвата като допълнително (акцесорно) задължение на данъчнозадълженото лице за невнесени в срок данъчни задължения, които са от публичноправен характер, следва главното вземане и е част от него.

Правилни са и съображенията на съда, с които е потвърдил ДРА в частта, касаеща данъка за общините и данъка за печалбата за 2002 г., съответно за 682,37 и за 921,20 лв. и съответните лихви за забава. По делото е установено по безспорен начин и не са опровергани тези констатации, че за 2002 г. е осчетоводен разход на стойност 7086,09 лв. по фактура, която не е била представена, и че липсва първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, т. 3 ЗСч, доказващ този разход, поради което с тази сума е увеличен финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО отм. . Предвид тези констатации постановеното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и в тази част.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, касаещи определените задължения по ЗДДС. Възраженията в тази част са същите, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, който е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички доводи и възражения на страните и е преценил всички релевантни по спора факти, и обстоятелствата и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон, както и при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса. По отношение на претендирания данъчен кредит по фактурата, издадена от "Пик 999" ЕООД, в касационната жалба се сочат основно възражения за начисляване на ДДС от доставчика по тази фактура. Данъчният кредит по тази фактура обаче е отказан и поради липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, а по делото касаторът не е оборил констатациите в ДРА за липса на такава доставка. Били са изискани и не са приложени доказателства за извършването й - договор с възложител, спецификация за вложени материали, документи за наличие на материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставката. При липсата на тези доказателства обосновано данъчният орган и съдът са приели, че не са налице предпоставките на чл. 63 и сл. ЗДДС отм. за признаване на право на данъчен кредит по тази доставка. Правилни са и изводите на съда в останалата част, касаеща дължим ДДС в размер на 2524,69 лв. по фактури за извършени СМР във връзка с извършено преустройство на недвижим имот, находящ се в гр. Т. и ползван за офис на дружеството въз основа на сключен договор за ползване със собственика "Симеонов консулт" ЕООД. При проверката данъчният орган е констатирал, че дружеството е извършило реконструкция, подобрение и модернизация на предоставения му магазин от "Симеонов консулт" ЕООД за офис, в който да развива радио дейност, като разходите са изцяло за негова сметка. Предвид тези констатации данъчният орган е приел, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС отм. , като на основание чл. 25 ал. 1, т. 1 ЗДДС е посочено, че данъчното събитие е настъпило през м. декември 2003 г., когато е завършена услугата. Предвид обстоятелството, че двете дружества са свързани лица по смисъла на чл. 20, т. 3 ЗДДС отм. вр. с § 1 от ТЗ и е налице безвъзмездна доставка на услуга, данъчният орган на основание чл. 30, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗДДС отм. е определил за данъчна основа пазарната цена на предоставената услуга в размер на 12 623,47 лв. и съответно ДДС в размер на 2524,69 лева. При тази фактическа обстановка, която не е била опровергана, вкл. и със заключенията на СТЕ, съдът правилно е потвърдил ДРА и в тази част.

Предвид гореизложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 581 от 26.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1293 от 2005 г. по описа на Окръжния съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.