Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Н., срешу Решение № 1210/27.10.2010г., постановено по адм. д. № 1010/08., по описа на Административен съд гр. Б. /АС/, с което е обявен за нищожен акт - писмо с изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 година на Началника на отдел „М"АД, в писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.. Б. излага доводи за правилност на обжалваното решение. и оспорва представените с касационната жалба допълнителни писмени доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал.1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е писмо, изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 година на Началник отдел „Местни данъци и такси" при О. Н., в частта, с която е определена дължимата от дружеството такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 2002-2007 г. като е посочен нейния размер и дължимите лихви за всяка от процесните година поотделно.

За да постанови обжалваното решение съдът се е позовал на практика на ВАС, в смисъл, че писмата/ съобщенията, изпратени от общините, с които се уведомяват лицата за дължимите от тях ТБО, без да е посочен начина, по който са изчислени таксите, нито отделните компоненти, които формират общото задължение за дължимите такси, не представляват индивидуални административни актове, а имат уведомителен характер. Подробно съдът е обсъдил разпоредбата на чл.9б, ал.2 и 3 от ЗМДТ. Предвид определение № 4678/12.04.2010 г. по адм. дело № 3903/2010 г., ВАС, с която е отменено прекратително определение №382 от 05.02.2010 година, като е прието, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, съдът е разгледал жалбата по същество. Приел е, че предвид разпоредбата на чл.9б, ал.2 от ЗМДТ вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като не е предвидена възможност кметът да делегира това свое правомощие на други лица в общинската администрация. Поради липса на доказателства за отсъствие на кмета и за наличие на хипотеза заместване, то компетентен орган, който може да издаде акт за установяване на тези вземания, съобразно посочената разпоредба, е кметът на общината. Обжалваното писмо, изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 година е издадено от началник отдел „Местни данъци и такси" при О. Н., поради което е нищожно.

Предвид установеното, че за процесиите периоди не са издавани актове за установяване на публично общинско вземане, съдът е приел, че делото като преписка следва да се изпрати на компетентния орган - кмета на О. Н. за издаване на акт по чл.9б, ал.2 от ЗМДТ. Решението е правилно.

За да обяви за нищожен обжалвния акт - писмо, изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 година на Началник отдел „Местни данъци и такси" при О. Н., Административният съд-се е съобразил с практиката на ВАС, първо отделение по въпроса за характера на съобщенията, относно такса битови отпадъци. Изводът на административния съд за характера на процесното писмо и компетентността на органа който го е издал е правилен и в съответствие с указанията дадени в определение № 4678/12.04.2010 г. по адм. дело № 3903/2010 г. по описа на ВАС Іа отделение, с която е отменено определение №382 от 05.02.2010 година, с което е прекратено производството по делото.

Правилно съдът се е позовал на изричната разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ /в редакция за процесния период/, съгласно която вземанията за такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. Обжалваното писмо, изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 година е издадено от материлано некомпетентен арган - началник отдел „Местни данъци и такси" при О. Н., поради което законосъобразно е обявено за нищожно, а довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК, административният съд е изпратил преписката на съответния компетентен орган. Действително след произнасяне на съдебния акт, компетентния орган—кмета на община Н. е издал два акта за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/, но видно от съдържанието на същите, те не обхващат всички процесни години, включени в обжалваното писмо изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 година на Началник отдел „Местни данъци и такси" при О. Н.. Действително съгласно чл.142, ал. 2 от АПК съдът преценява установените нови факти от значение за делото, настъпили след издаване на акта, но с оглед изложеното по-горе досежно съдържание на издадените АУПОВ, следва да се приеме, че решението на съда е правилно и в частта, с която е върнато делото като преписка на компетентния орган.

Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство, следва да бъде оставена без уважение, поради липса на доказателства за действително направени такива.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ в сила

Решение № 1210/27.10.2010г., постановено по адм. д. № 1010/08., по описа на Административен съд гр. Б. . Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Е. М. Е.М.