Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. В. Т. при ЦУ на НАП, против решение № 457 от 12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 113 от 2010 г. по описа на Административния съд - В. Т., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 900470 от 13.11.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, и потвърден с решение № 21 от 18.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. В. Търново, в частта, в която на А. М. П. е определен данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2005г. в размер на 7 561.41 лв., данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 29 730.60 лв. ведно със съответните лихви върху тез суми, както и в частта, в която е изменен РА, като е определен данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 3 200 лв., вместо определения като дължим данък в размер на 12 416.78 лв. и съответните лихви върху тях. Решението е обжалвано и в частта на присъдените разноски от 2 844 лв.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касатора, решението на Административен съд - В. Търново е резултат на неправилна преценка на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, довела до погрешния извод относно липсата на една от установените при ревизията предпоставки за облагане на лицето по особения ред на чл.122 от ДОПК, а оттам и до неправилно приложение на предвидените в разпоредбата на чл.122, ал.2 ДОПК правила за определяне на данъчната основа. По подробни съображения, изложени в касационната жалба,...