Производството е по чл.248 ал.1 ГПК, образувано по молба с вх. №3212/04.05.2020г., подадена от адвокат М. К., в качеството му на пълномощник на „Слънчев бряг”АД, с която се иска да бъде допълнено определение №265/29.04.2020г. по т. д.№2532/2019г. на ВКС, ІІ т. о. в частта му за разноските. Твърди се, че касационният състав не се е произнесъл по искането на „Слънчев бряг” АД за присъждане на разноски за касационната инстанция, поради което се претендира допълване на постановеното определение и осъждането на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – [населено място], да заплати на молителя направените от него разноски пред ВКС, уточнени в представения по делото списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозиран писмен отговор от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – [населено място], в който се твърди, че дружеството не е получило списък на претендираните разноски, поради което е затруднено да вземе становище дали същите са реално направени и дали не са прекомерни. Посочено е, че с оглед спазване на срока за отговор дружеството прави възражение, че претендираните разноски не са направени и евентуално, че ако са направени - че същите са прекомерни.

С оглед липсата на искане от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за отговор по чл.248, ал.2 ГПК настоящият състав намира, че следва да се произнесе по молбата на „Слънчев бряг” АД, съобразявайки се с направените от ответното дружество възражения за недължимост на претендираните разноски и евентуално за тяхната прекомерност.

С определението №265/29.04.2020г. по т. д.№2532/2019г. на ВКС, ІІ т. о. настоящият касационен състав не е допуснал касационно обжалване на решение №39 от 17.05.2019г., постановено по в. т.д.№65/2019г. на Бургаски апелативен съд, както въз основа на касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – [населено място], така и въз основа на касационната жалба на „Слънчев бряг” АД – к. к.Слънчев бряг. В определението по чл.288 ГПК липсва произнасяне по искането на „Слънчев бряг” АД за присъждане на разноски за касационната инстанция, което обуславя допустимостта на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

В представените от „Слънчев бряг” АД списък за разноските по чл.80 ГПК и писмени доказателства за извършени плащания е видно, че молителят претендира следните суми: 1.) 30лв. за своята касационна жалба, 2.) 28 800лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за правна защита като ответник по касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по иска за 2010г., 3.) 27 600лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за правна защита като ответник по касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по иска за 2011г. и 4.) 15 480лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за правна защита като касатор, или общо сумата 71 910лв.

Тъй като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на „Слънчев бряг” АД в обжалваната от ищеца част, направените от молителя във връзка с неговата касационна жалба: 30лв. – д. т. и 15 480лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за правна защита като касатор, не се дължат от ответната страна и не следва да бъдат присъждани с определението по чл.248, ал.1 ГПК.

Настоящият състав намира, че молителят няма право на всички разноски, направени в качеството му на ответник по касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по начина, по който са претендирани - 28 800лв. за адвокатски хонорар по иска за 2010г. и 27 600лв. – за адвокатски хонорар по иска за 2011г. Макар да са били предявени като два отделни иска, след тяхното съединяване в едно производство пред първата инстанция по реда на чл.213 ГПК, исковете на „Слънчев бряг” АД са разгледани като обективно съединени искове по чл.210, ал.1 във вр. с чл.72, ал.1 ГПК в едно производство. Въззивното решение е едно и по отношение на двата първоначални иска, което е обусловило подаването на една касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и един отговор на тази касационна жалба от „Слънчев бряг” АД. В тази връзка ответникът по касационната жалба има право да претендира заплатен адвокатски хонорар за правна защита за един адвокат, съобразен с общия обжалваем интерес на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД който в случая е 1 577 647лв. (801 791лв. + 775 856лв).

Настоящият касационен състав намира за основателно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за правната защита на „Слънчев бряг” АД във връзка с касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.Ието на отговор на касационната жалба с доводи за недопускане на касация не е свързано със значителна правна сложност. Като се има предвид също, че спорът пред касационната инстанция не е с фактическа сложност, в случая са налице предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на дължимото възнаграждение до минимално определения размер по чл.36 ЗЗД. С оглед направената по-горе констатация, че обжалваемият интерес е 1 577 647лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение за разглеждане на делото пред ВКС съгл. чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1/2004г. на ВАдв.С е 32 682.94лв. Като се има предвид недопускането на спора до касация, на основание чл.9, ал.3 от Наредбата, минималното възнаграждение се намалява с ѕ – т. е. 24 512.20лв. (3/4 от 32 682.94лв.). С оглед дължимостта на ДДС касаторът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на „Слънчев бряг” АД разноски в размер на 29 414.64лв. с включено ДДС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК определение №265 от 29.04.2020г. постановено по т. д.№2532/2019г. на ВКС, ІІ т. о.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК] от [населено място],[жк], [улица] да заплати на „Слънчев бряг” АД - ЕИК[ЕИК] от к. к. Слънчев бряг, общ. Несебър, сумата 29 414.64лв. (двадесет и девет хиляди четиристотин и четиринадесет лева и 64 ст.) – разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: