Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от жалбоподателката-ищец Т. М. П., чрез адв.В. С. за допълване на решение № 247/06.01.2020 г. по гр. дело № 540/2018 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК в частта за разноските, като в полза на молителката се присъди и сумата 720 лв. направени разноски за въззивното производство.

Ответницата по молбата Р. М. Й. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че не са представени доказателства за претендираните разноски, че не е направено искане в това производство, не е представен списък за разноски и че същите са необосновано завишени.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира за установено следното:

С решение № 247/06.01.2020 г. по гр. дело № 540/2018 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл.290 ГПК е отменено въззивно решение № 460/03.11.2017 г. по в. гр. дело № 579/2017 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. М. П. от [населено място] срещу Р. М. Й. от [населено място] искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 6 040.80 лв., обезщетение за ползване без основание на недвижим имот – първи етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] за периода 28.12.2010 г. до 28.12.2015 г. и с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 29.12.2015 г. до окончателното изплащане. Вместо това е осъдена Р. М. Й. да заплати на Т. М. П. сумата от 6 040.80 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот – първи етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] за периода от 28.12.2010 г. до 28.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за касационната инстанция в размер на 1 111 лв.

В касационната жалба на Т. М. П. не е заявено искане за присъждане на разноски и за въззивната инстанция.

По делото е постъпила писмена защита от Т. П., чрез адв. В. С., озаглавена становище-писмени бележки от 21.10.2019 г. В същата, оставен становището по съществото на спора е формулирано искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Към писмената защита е приложено генерално пълномощно, договор за правна услуга, адвокатско пълномощно и списък на разноските. В същия списък е заявено изрично искане на молителката да й се присъдят направените разноски за касационното производство, като са посочени сумите 30 лв. държавна такса, 121 лв. заплатена държавна такса и 960 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Приложено е платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение 960 лв. По делото пред ВКС е проведено едно открито съдебно заседание – на 21.10.2019 г. Молителката не се е явила в съдебното заседание, нито е представлявана от упълномощения адвокат-пълномощник.

Като взема предвид посочените факти съдът намира, че молбата за допълване на решението на ВКС от 06.01.2020 г. е допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл.248,ал.1 ГПК. Молбата е основателна. Искането за присъждане на разноски по делото за всички инстанции е заявено своевременно с писмената защита преди даване ход на устните състезания по делото. Непредставянето на списък в касационното производство за направените разноски пред въззивния съд не води до недопустимост на молбата, тъй като се касае за искане за допълване на постановеното решение в частта на разноските, а не за изменение на същото. Пред въззивната инстанция молителката е поискала своевременно присъждане на направените разноски за тази инстанция, съответно е представен списък с направените такива.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че молбата е основателна до размер на сумата 240 лв. като съобразява, че изплатеното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция от молителката на адв.В. С. от 720 лв. е по предявени обективно искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД. В останалата част до пълния размер молбата за допълване на решението на ВКС в частта за разноските следва да се остави без уважение. Съдът не обсъжда доводите на ответницата по молбата за намаляване на претендираните разноски, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 ГПК, тъй като сумата 240 лв. разноски по делото на молителката за въззивното производство, за които съдът преценява, че молбата за допълване е основателна е под минимума на адвокатското възнаграждение, посочен в чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на текста към момента на извършените разходи за адвокатско възнаграждение от молителката за въззивната инстанция по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допълва решение № 247/06.01.2020 г., постановено по гр. дело № 540/2018 г. на ВКС, IV г. о. в частта за разноските, като осъжда Р. М. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.Русе, [улица] да заплати на Т. М. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], област Р. [], сумата 240 лв. разноски по делото за въззивното производство.

Оставя без уважение молбата на Т. М. П., чрез адв.В. С. за допълване на решение № 247/06.01.2020 г., постановено по гр. дело № 540/2018 г. на ВКС, IV г. о. в частта за разноските, като в полза на Т. М. П. се присъдят разноски за въззивната инстанция до пълния размер на сумата 720 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: