Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б“АД срещу решение №.2200/26.03.19 по г. д.№.16019/18 на СГС, ІІІ Бс. - с което е потвърдено решение №.ІІ-55-482464/5.09.18 по г. д.№.43230/16 на СРС, 55с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ.

Ответната страна Б. Г. В. не взема становище по жалбата.

С определение №.3/6.01.20 по г. д.№.2914/19 на ВКС, ІV ГО, производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т. д.№.5/19г. на Общото събрание на гражданска колегия при Върховния касационен съд. Тълкувателно дело №.5/19 е приключило с приемане на тълкувателно решение от 26.10.21г. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде служебно възобновено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ уволнение е незаконосъобразно и претенциите на ищеца по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ са основателни, като е съобразено и надлежно заявеното възражение за прихващане на ответника. По делото е безспорно, че Б. В. е работил по трудов договор /№.1KNDL/07/ с “Алфа банк“ клон България на длъжност „управител на офис“-находящ се в [населено място], [улица].10; с анекс №.3/8.05.12 наименованието на длъжността е променено от „управител на банков клон“ на „ръководител офис, банка“; предвид продажба на търговското предприятие при условията на чл.123 ал.1 т.4 КТ негов работодател става ответника „Ю. Б“АД; с допълнително споразумение №.508/7.03.16 със същия е уговорено място на работа „Ю. Б“АД, „Алфа банк-клон България“, „506-офис Кюстендил“ и длъжност „ръководител офис, банка“; на 4.05.16 на Б.В. е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради закриване на част от предприятието, а впоследствие за това е била издадена и Заповед №.1993/14.05.16 /връчена на 14.05.16/ за уволнение на горното основание считано от 31.05.16.

От правна страна е прието, че при прекратяване на правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ основанието „закриване на част от предприятието“ е налице, когато не се преустановява извършваната от цялото предприятие дейност, а само тази, извършвана от едно негово обособено звено, като се изисква да е налице пълно преустановяване на дейността на това звено, с което отпада необходимостта от осъществяване на определена дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част от дейността. Преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че завбъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана. Затова в този случай с преустановяването й отпада и необходимостта от ангажираната с извършването й работна сила - което налага освобождаване на заетите с осъществяването й работници и служители. Доколкото в тежест на работодателя е да установи законността на уволнението, той следва да докаже, че към датата на процесното уволнение е закрита част от предприятието като обособено негово звено /в която част е полагал труд ищецът/, като след закриването й осъществяваната от нея дейност е прекратена и не се осъществява занапред /т. е. за да е налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ не е достатъчно само частта да е достатъчно структурно обособена, но следва и определената дейност, осъществявана от обособеното звено, окончателно да бъде преустановена, поради което работодателят да не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването й/. Не е налице закриване на част от предприятието, когато на мястото на закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на закритото, когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява в по-малък обем или с по-малък брой работници и служители, както и когато дейността на обособената част премине изцяло или частично в рамките на друго структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия предмет на дейност.

В случая ищецът е полагал труд в относително обособено звено – офис на ответната банка в [населено място], като работодателят е реализирал правото си да реши кое от двете звена на банката в това населено място да закрие при реорганизацията си. По делото не е спорно, че той е продължил да осъществява банкова дейност чрез единия от двата съществуващи на територията на [населено място] офиса - Кюстендил ФЦ 131 - поради което съдът е приел, че не е налице втората предпоставка за упражняване на правото по чл.328 ал.1 т.2 изр.2 КТ - а именно осъществяването на дейността да е преустановено в съответната територия занапред. Посочил е, че от представеното щатно разписание се установява, че в рамките на клоновата мрежа на банката в [населено място] е останал един офис на „Ю. Б“АД, като щатът в този офис и в действащите на територията на [населено място] дол офиси /които са включени в щатната численост на офиса в Кюстендил с наименование ФЦ 131/ е увеличен. Същевременно в офиса, в който е полагал труд ищецът /Кюстендил 2/, и в който са работили общо петима служители, само неговото трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ; на трима от служителите договорите не са били прекратени, а те са били преназначени в други финансови центрове на длъжности „експерт индивидуално банкиране“ и „старши експерт индивидуално банкиране“, считано от 25.05.16г/ССЕ/. При тези обстоятелства е прието, че е осъществено вътрешноорганизационно преустройство на банката ответник, при което е запазена дейността на офиса на банката в населеното място – и следователно има фиктивно, а не реално закриване на част от предприятието. Не е установено, че предметът на дейност, с оглед на който обособената част от предприятието е създадена и за реализирането на който са сключени трудовите договори, вече не съществува и те се явяват ненужни; напротив, установява се, че банковата дейност, изразяваща се във влогонабиране и кредитиране, се осъществява от останалия офис на банката в [населено място] с увеличен щат-т. е. извършено е вътрешноорганизационно преустройство и реорганизация на работодателя, изразяващо се в закриване на един офис и поемане на дейността му от останалия финансов център в града-поради което няма закриване на част от предприятието и не може да се приеме, че е отпаднала нуждата и от дейността на всички лица, заети в банковата дейност, осъществявана от офиса. При тези обстоятелства, поради липса на визираното в заповедта за уволнение основание, исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ са намерени за основателни. Изложени са допълнителни мотиви, че уволнението е незаконосъобразно и доколкото в случая е съществувало задължение за извършване на подбор между ищеца и управителя на останалия клон в града, а такъв не е бил осъществен.

Касаторът се позовава на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?“ /реш.№.98/12.07.17 по г. д.№.3871/16, ІІІ ГО/; 2.“Кои са материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието, когато работодателят е търговска банка, и в населеното място има повече от един банков офис /клон/, единият от които се закрива и в него работи уволнения служител? Какви са признаците, на които трябва да отговаря банков офис, за да се квалифицира като обособено звено, като „обособена част от предприятието“? Има ли закриване на част от предприятието, когато се закрива банков офис, чиято обособеност е установена по организационно-управленски териториален/функционален/финансов критерий и в населеното място същата банка няма друг офис? Какъв е отговора на въпроса, когато в населеното място същата банка има и друг такъв банков офис и задължително ли е в този случай извършването на подбор? Може ли работодателят в случай на дублиране на дейности на две звена да реши при условията на свободна работодателска дискреция кое звено да закрие и кое да продължи да съществува занапред?“/реш.№.28/2.04.19 по г. д.№.3055/18, ІІІ ГО, реш.№.228/2.05.19 по г. д.№.182/18, ІІІ ГО, реш.№.12/1.02.11 по г. д.№.590/10, ІІІ ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос задължителна практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; за да приеме за установени дадени обстоятелства, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните; въззивната инстанция следва да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Въззивният съд е обсъдил релевантните факти, обстоятелства и доводи, в това число обстоятелството, че на територията на закрития офис е останал да функционира друг финансов център със същата дейност, чрез който работодателят е продължил да осъществява банкова дейност. Несъгласието на касатора с изложените от съда в тази връзка мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК-а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК.

Втората група въпроси касае материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотеза на закриване на част от предприятието, когато работодателят е търговска банка. Практиката на ВКС във връзка с хипотезите, при които е налице основанието на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ, в това число когато се касае за предприятие, което има съответни поделения - клон, цех, отдел, сектор и пр., каквото е банката, е уеднаквена с тълкувателно решение №.5/26.10.21 по тълк. д.№.5/19, ОСГК на ВКС. Съгласно същото закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено, а при вътрешната реорганизация се извършват структурни промени, при които някои звена се променят чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне и др., но дейността им се запазва. Разяснено е, че основанието по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ е налице при преустановяване на дейността на определено организационно обособено звено от предприятието, което няма признаците на работодател по §1 т.1 ДР на КТ; същественото е закриваното звено да е било обособено в състава на предприятието и неговата структура; основната характеристика за относителна самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската; това структурно звено следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./ с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия /ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора и пр./; в някои случаи обособеното структурно звено има относително самостоятелен източник на приходи и/или самостоятелна сметка, може да осъществява определена част от общата дейност на предприятието или пък осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място, община, област, но тези белези са второстепенни и не винаги са налице. Със закриването на съответната част от предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което налага прекратяването на трудовите договори на работниците и служителите, заети в осъществяването на закритата част от дейността. Закриването на част от предприятието трябва да се различава от случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието. Вътрешна реорганизация е налице, когато дейността на предприятието или на част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне. При нея дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други организационни форми. Сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, така и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще е налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ-„съкращаване на щата“-за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, които заемат съкращаваната длъжност. В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена завбъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. Това е въпрос на конкретна фактическа обстановка, която следва да се преценява от съда при оспорено уволнение по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ– дали се касае за закриване на част от предприятието или за вътрешноорганизационно преустройство, при което съответните дейности не се закриват, а е променено наименованието на отдела, службата или съответното звено, или дейността му е разпределена, слята или влята в дейността на други поделения и звена на предприятието. Това ще бъдат случаи на фиктивни закривания на част от предприятието, които всъщност са вътрешна реорганизация на предприятието и за тях следва да се прилага чл.123 от Кодекса на труда. От друга страна, при закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т. е. извършването му е по негова преценка. Въззивният съд, като е приел, че доколкото ответникът е продължил да осъществява дейността си чрез единия от двата съществуващи на територията на града офиси – т. е. не е налице преустановяване забвъдеще на съответната дейност на организационно обособеното звено и тя продължава да се осъществява от останалите структури на работодателя в населеното място - не е налице хипотеза на закриване на част от предприятието, а вътрешно организационно преустройство, не се е отклонил от вече наличната и обобщена с горепосоченото тълкувателно решение задължителната практика на ВКС. При извод за липса на визираното в заповедта за уволнение основание „закриване на част от предприятието“, въпрос относно подбора е ирелевантен и неотносим към законността на уволнението, респективно евентуално погрешно приемане, че не е било изпълнено задължение за подбор, не се отразява на правилността на решението. Предвид всичко посочено по-горе във връзка с втората група въпроси не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2200/26.03.19 по г. д.№.16019/18 на СГС, ІІІ Бс.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: