Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на М.Т, подадена чрез адв.. И, против решение № 2954 от 02.05.2019 г. по адм. д. № 10661/2018 г. на Административен съд - София град. Изложени са доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и ревизионният акт. Претендира в негова полза да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. М, моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното:

С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на М.Т против РА, с който допълнително са й определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 339,72 лв. главница и лихва от 1 622, 46 лв. за данъчен период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и в размер на 2 332, 30 лв. главница и лихва от 662, 55 лв. /по РА лихвата е в размер на 697,54 лв./ за данъчен период 01.01.2014г. - 31.12.201 4г., или в общ размер от 6 957,03 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т....