Производството e по реда на чл.208-чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на В.К против решение №39/24.06.2019 г., по адм. д.№224/2019 г. по описа на Административен съд - Русе. Моли да се отмени съдебното решение, като вместо това се постанови отмяната на решение №2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе, в частта, с която е изменено разпореждане №3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване /ПО/“ при ТП на НОИ Русе и В.К е задължен да възстанови сума в размер на 12 275.63 лева, от които главница за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. в размер на 9 339.09 лева и лихва 2 936.54 лева, начислена към 30.11.2018 г.
С решението на директора на ТП на НОИ Русе, в необжалваната му част, е уважена частично жалба вх.№1012-17-24 от 07.02.2019 г. подадена от В.К срещу разпореждане №3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Русе относно размера на задължението, подлежащо на възстановяване, като е постановено, че сумата за периода от 06.01.2004 г. до 31.12.2012 г. в размер на 17 938,03 лева е погасена по давност, съгласно чл.115, ал.1 от КСО.
Навеждат се касационни основания по чл.209, т.3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е бил добросъвестен като сам е представил на 23.02.2018 г. удостоверение обр.УП3 №145/16.07.2003 г. относно придобит от него осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране, като не е знаел, че удостоверените в документа обстоятелства ще доведат до прекратяване на пенсията му за инвалидност. Поддържа, че не е подал лично, а чрез неупълномощен представител /неговият баща/ заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 16.01.2004 г. Приложената към заявлението декларация за липса на осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране не е...