Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Н. С. от с. Г. в качеството й на управител на "Лазаров" ООД срещу решение № 107 от 12.12.2008г. по адм. дело № 155/2008г. на Разградския административен съд, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Лазаров" ООД срещу заповед № ДК-09-18 от 26.09.2008г. на Началника на РДНСК Разград, с която заповед се забранява ползването и достъпа на не въведения в експлоатация по законоустановения ред строеж "Надстройка /съблекални, битови помещения и помещения за пекетиране/ и пристройки /помещения за ситничалство, експедиция и стълбище/ към фурна "Лазаров"- пета категория, находящ се в гр. Р., УПИ-І, кв.75.

Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя изложени в жалбата с която е сезиран и правилно е стигнал до извода за спазени от административния орган административнопроизводствени правила при издаването на оспорената заповед и предхождащия заповедта констативен акт, срещу който не са постъпили възражения. Правата на жалбоподателя не са нарушени, предвид на това, че той е упражнил субективното си право да оспори законосъобразността на заповедта пред съда, който е осъществил изцяло контрол за нейната законосъобразност. След анализирането на относимите за спора факти, съдът е изложил обоснования извод, че съгласно чл.178, ал.1 от ЗУТ за процесният строеж, който се ползва за пекарна с прилежащите й помощения, намиращи се в надстройка и пристройка към фурна "Лазаров" не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Обсъдени са възраженията основаващи се на издадено разрешение за ползване № 303 от 08.09.1997г., което обаче не е относимо за процесния строеж, а е за друг обект, представляващ "Магазин за хляб и закуски". Обсъден е и другия довод на жалбоподателя, основаващ се на разрешение за ползване № 46 от 03.04.2002г. издадено от ДНСК, относимо за строеж "Газификация на технологични пещи и отоплителен котел на фурна "Лазаров", който довод също е ирилевантен за спорния предмет. Съдът правилно е приложил материалния закон. Изложени са обосновани мотиви защо не е кредитирано от съда заключението на вещото лице, тъй като то касае изясняване на въпроса за закононоста на строежа, който не е предмет на настоящото производство. След като заповедта е издадена на основание чл.178, ал.2 от ЗУТ, съдът правилно с оглед приложното поле на цитираната разпоредба е обсъдил въпроса относно това има ли издадено разрешение за въвеждане в експлоятация на обекта или не и е установено от събраните по делото доказателста, че такова разрешение няма. При тези обстоятелства, настоящата инстанция приема, че доводът в касационната жалба за нарушаване правото на защита на жалбоподателя поради това, че не е приобщено към събраните по делото доказателства заключението на вещото лице, е неоснователен.

По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводстването правила и на основание чл. 221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 12.12.2008г. по адм. дело № 155/2008г. на Разградския административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Н./п/ З. Т. В.Т.