Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), чрез юрк.Л.Н, и от С.Н, срещу неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 6177 от 01.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10118 по описа на Административен съд - София–град (АССГ) за 2016 г.

В касационната жалба на ГД „ИН“, се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се доводи, че определеният размер на обезщетението е завишен и несправедлив, тъй като съдът е определил размера, без да отчете значителното подобрените на условията в местата за лишаване от свобода през процесния период. Излага се, че първоинстанционният съд не е преценил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, което довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило формулирането на необосновани правни изводи за наличие на предпоставките, необходими за ангажиране на отговорността на ответника и до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на отмяна. Наред с това се посочва, че от страна на ищеца не било проведено пълно и главно доказване на твърдените в исковата молба факти и доказателства. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, чрез отхвърляне на предявения иск. Поддържа се, че в частта, в която искът е отхвърлен, решението е правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По тази касационна жалба е постъпил писмен отговор от С.Н, в който са изложени съображения, въз основа на които жалбата се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне.

Касационният жалбоподател Нешков обжалва решението в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният срещу касационният жалбоподател ГД „ИН“ иск за сумата над 12 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г., изразяващи се в дискомфорт, психическо натоварване, липса на апетит, стрес и т. н., настъпили в резултат на извършени нарушения на чл. 3 от Закон за изпълнение на наказания и задържане под стража (ЗИЗНС) от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Счита, че определеното му обезщетение е занижено и несправедливо и иска уважаване на претенцията му в целия й предявен размер от 80 000,00 лева.

Касационната жалба на С.Н се оспорва от ГД „ИН“, чрез пълномощника й по делото по съображения, представени в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГД „ИН“ и неоснователност на касационната жалба на С.Н.П доводи, че за периода от 11.10. 2006г. до 19.08.2011г. исковите претенции са погасени по давност поради изтичане на петгодишната давност съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са редовни от външна страна, подадени са от страни по съдебния спор, за които обжалваното решение в съответната му част е неблагоприятно за тях, подадени са в срока по чл. 211, ал.1 АПК. По основателността им съдът приема следното:

Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 284 и сл. във връзка с §49 от ПЗР на ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ), с който иск ищецът претендирал от ГД „ИН“ изплащане на обезщетение в размер на 80 000,00 лева за причинени неимуществени вреди в периода 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г., изразяващи се в дискомфорт, психическо натоварване, липса на апетит, стрес и т. н., вследствие на извършени от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИЗНС.

С обжалваното решение административният съд е осъдил ГД „ИН“ да заплати на С.Н сумата от 12 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г., изразяващи се в дискомфорт, психическо натоварване, липса на апетит, стрес и т. н., в резултат на извършени от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията на С.Н до пълния претендиран размер от 80 000,00 лева. Със същото решение на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС ГД „ИН“ е осъдена да заплати на Административен съд - София-град, сумата от 300,00 лева, представляваща направени по делото разноски – заплатено възнаграждение на вещото лице, изготвило заключението по допуснатата съдебно - техническа експертиза.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че в периода от 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г. С.Н е изтърпявал наказанието си „лишаване от свобода“ в затвора в гр. В..

Като доказателство по делото съдът е приел писмо изх. № 383/2017 г. на началника на затвора в гр. В., от което било видно, че в затвора от 2008 г. до 2010 г. е бил извършен основен ремонт във всички спални помещения като във всяко от тях бил изграден санитарен възел с баня и тоалетна и монтирана мивка, била подменена дограмата на прозорците с нова от PVC, като и при старата, и при новата дограма е имало отваряеми крила за проветрение, чието времетраене е зависело от лишените от свобода.

От същото писмо било установено, че през процесния период в затвора в гр. В. не е имало обособени килии за пушачи и непушачи. Съдът е установил, че до извършване на ремонта, всички лишени от свобода са имали достъп до тоалетна и течаща вода от сутрешната до вечерната проверка, т. е. по 16 часа в денонощие, като водата, която се консумирала в затвора, била същата като тази, консумирана и от населението на гр. В. и околностите.

Към писмото на началника на затвора в гр. В. били приложени: вещева ведомост от 11.10.2006 г., от която било видно, че Нешков бил получил одеяло, дюшек, горен и долен чаршаф, възглавница и калъфка за възглавница; картон за колетни пратки, от който било установено, че Нешков бил получавал храна, тютюн, цигари, дрехи, обувки и други продукти.

За доказване на твърденията на Нешков, съдът е допуснал до разпит един свидетел, който е разпитан в открито заседание по делегация в РС – Враца. По делото било изслушано и заключение на съдебно - техническа експертиза, приобщено към събрания по време на производството доказателствен материал.

Въз основа на установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна страна, че исковата молба на Нешков е частично основателна.

Съдът е намерил за доказано твърдението на Нешков за липсата на изграден санитарен възел в периода 2006 г. – 2009 г. За да мотивира извода си, съдът е приел, че видно от писмо изх. № 383/2017 г. на началника на затвора в гр. В. - едва в периода 2008 г. – 2010 г. е бил извършен ремонт и във всяка килия са били изградени санитарни възли и мивки с течаща вода, като до този момент в помещенията са липсвали условия за денонощно удовлетворяване на физиологичните нужди на лишените от свобода и поддържане на лична хигиена – измиване. Това довело съда до извода за бездействие от страна на затворническата администрация, и по-конкретно от страна на ответника, за осигуряване на непрекъснат достъп до санитарни възли и течаща вода, съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, като съдът приел претенцията на Нешков в тази й част е доказана.

Първоинстанционният съд е намерил за доказано и твърдението на Нешков за пренаселеност на килията, в която същият излежавал наказанието си „лишаване от свобода“, доколкото от страна на ГД „ИН“ не е била посочена конкретна информация във връзка с дадените с определение за насрочване на делото указания за представяне на справка относно това в каква килия и с колко други задържани е бил настанен Нешков в затвора в гр. В. през периода 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г. и каква е била площта на килията.

Административният съд е приел, че следва да кредитира като мотивирано, логично, компетентно и съответстващо на събраните доказателства заключението на допуснатата СТЕ. Съгласно същата за периода от 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г. липсвал нормативен документ, посочващ конкретни параметри за необходима площ на лишен от свобода, необходимо осветление в спалните помещения на лишените от свобода, големина на прозорците в тези помещения, като за този период съгласно „Норми за проектиране на административни сгради“ от 1986 г. за различните видове сгради минималната работна площ на човек била 4 кв. м. При извършения оглед в затвора в гр. В. били направени измервания в килия за 4 лишени от свобода, където площта била 7,43 кв. м. с две двуетажни легла и маса в средата на стаята и в килия за 8 лишени от свобода, чиято площ била 22,28 кв. м.

Съдът е изследвал и информация от общодостъпни общоизвестни източници на информация, в какъвто смисъл била и практиката на Европейския съд по правата на човека.

Вземайки предвид всичко изложено, съдът е намерил, че в случая помещенията, в които е бил настанен Нешков по време на задържането му в затвора в гр. В., по никакъв начин не отговаряли на утвърдените критерии за площ, тъй като според заключението на СТЕ площта на килиите с капацитет 4 души била 1,8575 кв. м. на човек, а при тези за 8 души - 2,785 кв. м. Това дало основание на съда да приеме за доказана претенцията на Нешков и в тази й част.

Съдът е счел за доказана претенцията на Нешков за претърпени вреди по време на престоя му в затвора в гр. В., поради това, че е бил лишен от полагащото му се по силата на чл. 31, б. „в“ от ЗИНЗС вещево доволство – дрехи и обувки по причина, че ответникът не е успял да оспори наведените от лишения от свобода твърдения.

Следвало да се приеме, че на Нешков не са били предоставяни и средствата за лична хигиена (тоалетни сапуни и сапуни за пране) и миещи препарати, тъй като ГД „ИН“ не е ангажирала доказателства и за това твърдение. Според съда както в ЗИН отм. , така и в действащия ЗИНЗС, нямало изрично предвидена разпоредба за предоставянето на такива на лишените от свобода, но предоставянето им било утвърдено в приетата по делото таблица № 6, в която било посочено, че препаратите се отпускали срещу подпис.

Съдът е счел за неоснователни твърденията на лишения от свобода, че прозорците на килиите били малки и не се отваряли достатъчно, поради което вътре, особено през горещите дни, било много задушно, както и че липсвала климатизация и вентилация. За да мотивира този извод, съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което в помещенията нямало изградени климатична и вентилационна инсталация, но с отваряемите части се осигурявал приток на чист въздух, а големината на прозорците, според вещото лице, била достатъчна за извършване на проветряване. Съдът е приел, че както до, така и след ремонта на килиите в затвора в гр. В., всяко помещение е разполагало с отваряем прозорец, гарантиращ достъп до чист и свеж въздух от външната околна среда в помещението. От друга страна съдът е приел, че законово гарантиран бил само достъпът до чист въздух и естествено проветряване, като същото не се отнасяло до инсталирането на климатизация и вентилация, тъй като липсвали нормативни изисквания за монтаж на такива технически съоръжения в местата за лишаване от свобода.

Административният съд, с оглед събраните доказателства, е счел за неоснователно и оплакването за липса на необходима дневна светлина. Според съда, въпреки че „достатъчното количество светлина“ било въпрос на лично усещане, при наличието на безспорния факт, че в помещенията, където Нешков е бил настанен, имало такава, оплакванията му в тази връзка били неоснователни.

Наред с изложеното твърдението за непредоставянето на полагащите се на Нешков спални принадлежности, като възглавница, калъфки, чаршафи и одеяло, съдът също намерил за неоснователно по причина, че видно от приетата и неоспорена от страните вещева ведомост, от 11.10.2006 г., Нешков бил получил одеяло, дюшек, горен и долен чаршаф, възглавница и калъфка за възглавница, което било удостоверено с положения от него подпис.

По отношение на твърденията на Нешков за застояла и миришеща на тиня вода, първоинстанционният съд е направил извод, че в зависимост от обстоятелството, че същата идвала от градския водопровод и се ползвала от цялото население на областния град, а не от собствен водоизточник на затвора, нямало как да се приеме, че водата била застояла, като не се установявали и данни за извънредни обстоятелства, които са могли да станат причина водата в дадени региони да бъде с нарушени вкусови или физични качества.

Съдът е намерил за неоснователни и доводите на Нешков, че където бил настанен се пушело непрекъснато, което вредяло на здравето му. От една страна съдът е приел, че затворническата администрация е следвало да обособи килии за пушачи и непушачи за лишените от свобода, което очевидно не се е било случило в затвора в гр. В. по времето, през което Нешков е изтърпявал там наказание лишаване от свобода. От друга страна, съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Велков, сочещи, че Нешков не е пушач, а е бил настанен в килия с шестима пушачи, което му е пречело. Административният съд е приел, че съгласно представения и приет по делото като доказателство картон за колетни пратки по време на пребиваването му в затвора в гр. В. Н е получавал храна, тютюн, цигари, дрехи, обувки и други продукти. Това мотивирало съда да приеме твърденията на Нешков за неоснователни, тъй като същият не би получавал многократно цигари и тютюн от свои близки, ако е непушач.

В заключение първоинстанционният съд, след обсъждане на събраните доказателства и цитираната съдебна практика на ЕСПЧ, е намерил за частично доказана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от лошите условия в затвора в гр. В.. Съдът е счел, че в следствие на престоя на Нешков в помещение без течаща вода и санитарен възел, поради пренаселеност и непредоставяне на полагащи се безплатни дрехи, обувки и перилни и миещи препарати, можело основателно да се приеме, че лишеният от свобода е изпитал психически и физически дискомфорт, психическо натоварване, липса на апетит и стрес, като според съда съществувала и причинно-следствена връзка между тези вреди и бездействието на затворническата администрация в системата на ГД „ИН“. Това довело съда до извода, че искът, в посочените части, е доказан и следователно основателен. По отношение на размера на обезщетението съдът е намерил, че той следва да бъде определен при съблюдаване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът, съобразявайки характера на вредите и времето, през което те са били търпени – от 2006 г. до 2014 г., е приел, че обезщетение от 12 500,00 лева се явявало адекватно и отговарящо на установения в практика на ЕСПЧ критерий за справедливост, установена по подобни дела.

Съдът е счел и че върху определеното обезщетение се дължала лихва от момента на прекратяване на бездействието, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 4 от 2004 г. на ВКС, като в разглеждания казус бездействието било преустановено с преместването на Нешков в друго място за лишаване от свобода на 24.05.2014 г.

Настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което е налице чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до порочно решение - необоснованост. В тази връзка касационната жалба на ГД „ИН“ е основателна по отношение на твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на решението, но не по изложените в касационната жалба съображения.

След извършена служебна справка настоящият съдебен състав на касационната инстанция установява, че С.Н не е пребивавал по време на целия исковия период - 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г. единствено в Затвора в гр. В.. В обжалваното решение е посочено, че „Между страните не се спори, че в периода от 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г. С.Н е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода в затвора в гр. В.“, но липсва проучване и анализ от страна на съда по отношение на обстоятелството, че този период частично съвпада и с периоди, през които Нешков е пребивавал и в други затвори. Наред с това се установява от съдебните протоколи, че съдът не е направил доклад по делото съгласно чл. 146 ал.1 т.3 от ГПК, за да отдели спорните от безпорните факти, като липсва и извление в тази посока от страна на страните по делото. Не става ясно по какъв начин съдът е приел за безспорен фактът, че лишеният от свобода Нешков за периода 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г. е пребивавал само в затвора град Враца.

Следва да се посочи, че на настоящия състав му е служебно известно Решение № 12803 от 30.11.2015 г., постановено по адм. д. № 13476 по описа на Върховния административен съд за 2014 г., образувано по две касационни жалби - на ГД „ИН“ и на Нешков, с което решение е отменено Решение № 4821 от 11.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2730 по описа на Административен съд - София–град за 2014 г., и вместо това е отхвърлен предявеният от Нешков иск срещу ГД „ИН“ за заплащане на обезщетение в размер на 2400,00 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от настаняването му в килии на Софийски централен затвор за периодите: от 20.11.2009 г. – 24.11.2009 г.; 04.12.2009 г. – 08.12.2009 г.; 19.02.2010 г. – 23.02.2010 г.; 22.10.2010 г. – 26.10.2010 г.; 18.01.2011 г. – 20.01.2011 г.; 04.02.2011 г. – 08.02.2011 г.; 06.06.2011 г. – 10.06.2011 г. и 04.07.2011 г. – 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която съдът със съдебен акт ще установи нарушението, до окончателното изплащане на сумата, като решението в останалата му част е оставено в сила. Установено било от фактическа страна, че в осемте искови периода, съответстващи на 27 дни, във връзка с участието му в процесуално-следствени действия пред различни органи Нешков е бил превеждан в Затвора в гр. С., където е бил настаняван.

Наред с изложеното, се установява, че с Решение № 5720 от 28.04.2014 г., постановено по адм. д. № 13896 по описа на Върховния административен съд за 2013 г., образувано по две касационни жалби - на ГД „ИН“ и на Нешков, е оставено в сила Решение № 1752 от 01.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4171 по описа на Административен съд - Варна за 2012 г., с което в производство по чл. 1 от ЗОДОВ Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, е осъдено да заплати на С.Н сумата от 300,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора - гр. В. за времето от 23.11.2007 г. до 27.11.2007 г. и от 08.12.2008 г. до 11.12.2008 г., ведно със законовата лихва от 12.11.2012 до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част, до пълния претендиран размер от 5000,00 лева, е бил отхвърлен. Следва да се посочи, че с влязло в сила Решение № 1752 от 01.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4171 по описа на Административен съд - Варна за 2012 г. е прието, че съгласно справка от Затвора – гр. В., приложена на л. 16 от делото, Нешков е пребивавал на територията на Затвора – гр. В. с цел явяване и участие в процесуално-следствени действия пред варненските съдилища, както следва 12.05.2005 г. - 15.07.2005 г.; 15.04.2006 г. - 18.04.2006 г.; 12.05.2006 г. - 15.05.2006 г.; 15.06.2006 г. - 20.06.2006 г.;14.09.2006 г. - 19.09.2006 г.; 03.11.2006 г. - 08.11.2006 г.; 20.11.2006 г. - 22.11.2006 г.; 24.01.2007 г. - 29.01.2007 г.; 08.02.2007 г. - 12.02.2007 г.; 10.05.2007 г. - 15.05.2007 г.; 18.06.2007 г. - 20.06.2007 г.; 05.07.2007 г. - 11.07.2007 г.; 27.09.2007 г. - 02.10.2007 г.; 23.11.2007 г. - 27.11.2007 г.; 08.12.2008 г. - 11.12.2008 г., като исковият период 11.10.2006 г. - 24.05.2014 г. обхваща част от горепосочените периоди, равняващи се на 41 дни.

Наред с това, следва да се посочи и Решение № 3608 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 11645 по описа на Върховния административен съд за 2009 г., с което е оставено в сила Решение № 12 от 06.07.2009 г., постановено по адм. д. № 104 по описа на Административен съд - Враца за 2009 г. С последното е бил отхвърлен предявеният от С.Н иск против Министерство на правосъдието, гр. С., за сумата от 7000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ОЗ отм. а Загора, изпълняващи административна дейност по ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода през периода 2002 г. – 2008 г., без периода 21.05.2004 г. – 30.05.2004 г. Административен съд – Враца е приел, че доколкото към тогавашният момент е било безспорно установено по делото, че Нешков изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. В., то за доказване на факта на пребиваването му в Затвора в гр. С. З, където лишеният от свобода твърдял, че са му причинени вредите, за чиято обезвреда претендирал, е била изискана информация от там, като от изпратено по делото писмо станало ясно, че лицето е пребивавало в този затвор като чужда делегация, но информация за конкретните дати не можело да бъде предоставена, тъй като книгите за движение на лишените от свобода се съхранявали в рамките на календарната година. Единственото, с което разполагали в Затвора в гр. С. З било писмо изх. № 1682/26.09.2007 г., изпращано на РС отм. а Загора, копие от което било изпратено и по адм. д. № 104 по описа на Административен съд - Враца за 2009 г., от което било видно, че през 2007 г. Нешков е бил там както следва: постъпил на 18.01.2007 г. в спално помещение № 43 и излязъл на 19.01.2007 г.; постъпил на 30.03.2007 г. в спално помещение № 46 и излязъл на 31.03.2007 г.;постъпил на 04.04.2007 г. в спално помещение № 47 и излязъл на 06.04.2007 г.; постъпил на 14.06.2007 г. в спално помещение № 45 и излязъл на 15.06.2007 г. ;постъпил на 03.07.2007 г. в спално помещение № 45 и излязъл на 04.07.2007 г. Административен съд – Враца е приел, че доколкото липсват каквито и да било доказателства за друг престой на Нешков в Затвора – гр. С. З, то за доказан следвало да се приеме престоят му там само 5 пъти или общо 6 дни през 2007 г. на посочените по-горе дати.

Видно от горепосоченото, част от настоящия исков период – от 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г. съвпада с исковите периоди по горепосочените дела. Исковият период е 7 години и 7 месеца, от които Нешков 74 дни е прекарал в Софийски централен затвор, Затвора – гр. В. и Затвора – гр. С.З.А решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като първоинстанционният съд не е установил, не е взел предвид и не е приспаднал отсъствието му, като вместо това е присъдил обезщетение за периоди, в които Нешков не е търпял неимуществени вреди, причинени от лошите условия в затвора в гр. В..

Като е разгледал иска при неизяснена фактическа обстановка, Административен съд - София-град е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до порочно решение – необоснованост.При тези съображения решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да изясни и установи точния период на пребиваване на ищеца в затвора гр. В.,тъй като конкретизирането на исковия период е от значение за установяване на времето през което Нешков е търпял неблагоприятните последици от поставявето му в лоши битови условия в затвора гр. В., който факт ще се отрази и на размера на обезщетението.Освен това при новото разглеждане, ще следва да бъде отчетен и фактът, че с влизане в сила на ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) – (ДВ бр. 25 от 3.04.2009 г. - в сила от 1.06.2009 г.), считано от 1.06.2009 г., прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка (чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС). Затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГД "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС). От 1.06.2009 г., същата има качеството на юридическото лице по смисъла на чл.205 от АПК. ЮЛ - ГДИН, срещу когото е предявен иска.С оглед на това следва да се отчете дали ГДИН пасивно легитимирана да отговаря по иска за целия процесен период от 11.10.2006 г. до 24.05.2014 г. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник определя неоснователност на претенцията.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6177 от 01.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10118 по описа на Административен съд - София–град за 2016 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.