Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.В, насочена срещу Решение № 7946/ 31.12.2018. по адм. дело № 3652/ 2017 г. на Административен съд - София - град (АССГ).

В жалбата се изразява недоволство от съдебното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че адм. съд е направил неправилни правни изводи.

О. И към Висш съдебен съвет, в съдебно заседание чрез директор на Дирекция "Правно обслужване"- Ф.Д моли да се постанови решение, с което се приеме, че касационната жалба е неоснователна и се остави в сила решението, постановено от АССГ.

Счита същото за допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано, като постановено при съобразяване с фактическите и правни обстоятелства.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл.209 от АПК.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

В.В е предявил иск, подаден срещу Инспектората към Висшия съдебен съвет за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5200 /пет хиляди и двеста/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, причинени според ищеца от незаконосъобразни действия / бездействия на Инспектор И.Г и главен инспектор Т.Т.

С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛЕН иска на В.В за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5200 / пет хиляди и двеста/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, срещу Инспектората към Висшия съдебен съвет.

За да достигне до този правен резултат АССГ е приел, че и в двата случая, визирани в исковата молба не е налице нито незаконосъобразно действие, нито незаконосъобразно бездействие от страна на ИВСС по сигнали на ищеца с вх. № 3285 от 14.07.2016 г. и вх. № 3286 от 14.07.2016 г.

Изложил е съображения, че видно от доказателствата, в случая Инспектората към ВСС е предприел регламентираните в чл.63, ал.1 от ПОДИВССДАЕ действия за извършване на предварително проучване по сигналите. Счел е, че преценката на ИВСС дали да извърши проверка, да сигнализира съответните органи или да направи предложение за налагане на дисциплинарни наказания в изпълнение на правомощията, дадени му съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) е изцяло в дискрецията на ИВСС и не подлежи на съдебен контрол.

Сметнал е, че поради липсата на един от елементите на фактическия състав на отговорността е безпредметно разглеждането на другите два - наличието на вреди и причинна връзка между тях и липсващото незаконосъобразно действие или бездействие.

Съдът е отбелязал, че по начина, по който е формулирана исковата претенция, дори и да беше установено незаконосъобразно действие или бездействие по повод на някой от подадените сигнали, твърдението за общи вреди, съответно претенцията за общо обезщетение за такива изключва по принцип възможността за търсене на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка, каквато законът изисква между конкретно незаконосъобразно действие или конкретно незаконосъобразно бездействие и причинени вреди.

С оглед изложените съображения съдът е отхвърлил иска като неоснователен.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Липсват нарушения, които да са ограничили ищецът при упражняване на неговите процесуални права. Мотивите в съдебния акт са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните - чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 от АПК.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл.204, ал.4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Инспектората към ВСС.

Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника.

Обосновано се приема, че не е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Предвид извършения подробен анализ на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба.

Законодателят е дефинирал понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за наличието на „фактически действия“ на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма.

Законосъобразен и съответен на доказателствата по делото е извода на решаващия съд, че не се установява незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган.

В случая ответникът е сезиран със сигнал по смисъла на чл. 107, ал.4 и чл.119 от АПК. Разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и чл. 109 от АПК дават право на всеки гражданин и организация, без да имат пряк и личен интерес, да подават сигнали.

Това право е лимитирано до сезирането на компетентния административен орган и не съдържа възможност тези лица и организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал. Производството за подаване на сигнали като контролно средство, приключва с акт по чл.123, ал.1 АПК, който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК изрично предвижда, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на съдебно обжалване по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК.

Тези изводи се наслагват и при анализ на специалния закон. Поради специфичната характеристика на дейността на органа, актовете на ИВСС в изпълнение на правомощията му по чл. 54 от ЗСВ не са от естеството да създадат права или задължения, както и да засегнат законни интереси на трети лица. С оглед на това, актовете на ИВСС, включително становищата на инспекторите по постъпили сигнали по чл. 56, ал. 1, предл. второ ЗСВ, не притежават качеството на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразността им е недопустимо. Мерките, които ИВСС предприема във връзка с подадения сигнал, съответно отказът му да предприеме такива мерки, не подлежат на оспорване по съдебен ред по аргумент от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК. Преценката на ИВСС дали да извърши проверка, да сигнализира съответните органи или да направи предложение за налагане на дисциплинарни наказания в изпълнение на правомощията, дадени му съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) е изцяло на ИВСС. Със становището по подаден сигнал не могат да се причинят вреди на лицето, отправило сигнала.

Предвид извършения подробен анализ на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл.256 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган.

Посочените от ищеца, като адм. действия, респ. бездействия представляват сигнали, които се разглеждат от администрацията и взетите решения, се обективират в актове, които не подлежат на обжалване - чл.124, ал.2 АПК. Още повече, че на тях е отговорено, т. е. лицето е информирано за адм. процедура, а съдържанието на тази информация, както и последвалите последици са неотносими към настоящото производство.

В случая не е налице действие, което да не се основава на закона - чл.256, ал.1 АПК. Липсата на първата предпоставка от нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Тази липса определя, че съдът няма задължение да се произнася по наличието на останалите предпоставки от отговорността на държавата.

При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7946/31.12.2018. по адм. дело № 3652/ 2017 г. на Административен съд - София - град.

Решението не подлежи на обжалване.