5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60823

София, 15.12.2021 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А.Бгр. дело № 2221 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Н. П., чрез адвокат С. Б., срещу въззивно решение № VI-12/05.03.2021 г., постановено от Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 2888/2020 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон.

Насрещната страна “Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, представлявано от управителя Х. Л., чрез адвокат П. Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. Б окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Бургаски районен съд, е отхвърлил исковете на И. Н. П. против „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД за отмяна на заповед за уволнение, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност “организатор прием на стоки“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 4890 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковете до окончателното издължаване на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което П. изпълнявал длъжността “организатор прием на стоки“ в отдел “Доставки“ на работодателя, ДЦ - Бургас. Със заповед от 28.02.2020 г. на управителя на дружеството-работодател е била спряна дейността, свързана с разпространение на печатни издания и е бил обявен престой в отдел “Доставки“, включително в ДЦ – Бургас и ДЦ – Шумен, считано от 01.03.2020 г. Със заповед от 26.03.2020 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с П. поради спиране на работа за повече от 15 дни (чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ). Прието е за установено по делото, че дейността по разпространение на печатни издания е част от основната дейност на работодателя. На 23.10.2019 г. МС е приел решение дейността по разпространение и продажба на печатни издания на територията на страната да се извършва от “Български пощи“ ЕАД, считано от 02.03.2020 г. Съдът е изложил съображения, че наличието обективното състояние “престой“ се установява по делото от множество писмени доказателства – заповедта за обявяване на престой, кореспонденция с “Български пощи“ ЕАД, доказателства за прекратени трудови договори и с други служители на подобни длъжности, кореспонденция между дружеството и негови договорни партньори във връзка с прекратяване на договори за доставка на печатни издания и пр. Наличието на престой се установява и от свидетелските показания на св. В. – ръководител на отдел “Човешки ресурси“ в предприятието, и на св. Д. - работил в отдела, който се занимавал с логистика. Съдът приел, че работният процес в цялото предприятие не е спрял, а само в отдели, чиято основна дейност е била свързана с разпространението на печатни издания, какъвто бил и отдела на уволнения служител. Изложени са съображения, че макар в трудовата характеристика на П. да не е посочена дейност по разпространение на печатни издания, длъжността му е “организатор прием на стоки“, а основните му трудови задължения се свеждат до приемане и експедиране на стоки, организиране на товаро-разтоварна дейност, извършване на проверка на заявки и доставки, изготвяне и проверка на документация във връзка с получаване и отпускане на стоки и материали, подчинен е на координатор - складови процеси. Посочено е, че описанието на трудовите функции отговаря на показанията на св. Д., като работното място на служителя е било в склада към отдел “Логистика“, а основната дейност на този отдел е именно разпространение на печатни издания. Съдът разяснил, че преценката дали уволнението, извършено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е законно, се прави въз основа на факта дали е осъществено спиране на работа за повече от 15 дни; спирането на работа трябва да е обективно състояние; дали е временно или постоянно, дали впоследствие предприятието е възстановило спряната дейност или я е преустановило напълно, са въпроси, които нямат значение за това налице ли е спиране на работата като обективен факт. Намерил, че посочените условия в случа са налице.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпроса: ирелевантно ли е за наличието на престой по см. на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ дали спирането на работа е временно или постоянно. Не се установява поддържаното основание – разрешението на въззивния съд не противоречи на разрешенията, дадени от състави на ВКС – както посочени от касатора, така и служебно известни на съдебния състав. В пълно съответствие е с решение № 92/14.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4515/2015 г., IV г. о., в което е разяснено, че преценката за законност на уволнение на посоченото основание се извършва въз основа на факта на осъществено спиране на работата за повече от петнадесет дни. Без правно значение за наличието на това основание е дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работата е била възстановена в пълен или ограничен обем или след прекратяването на трудовият договор работодателят е предприел пълно преустановяване на дейността. Не е вярно, че цитираното разрешение на състав на ВКС противоречи на решение № 298/28.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 977/2014 г., IV г. о., постановено от същия състав, нито на решение № 625/06.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2002 г., III г. о. и решение № 169/02.06.1997 г. на ВКС по гр. д. № 130/1997 г., III г. о. В последното изобщо не е разглеждан поставения проблем, в него е прието, че идеята за спиране на работа като основание за уволнение е работникът да е бездействал; работодателят не е използвал продължително време неговата работна сила тъкмо поради спирането на работата, което създава несигурност и безперспективност на трудовото правоотношение. В същия смисъл е и решение № № 1370 от 11.09.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2000 г., III г. о. - законността на уволнението, което е извършено поради спиране на работата не се влияе от това дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение спирането още продължава и дали решението за спиране е целесъобразно; съставът на разпоредбата предпоставя кумулативно само фактическо състояние на престой на работниците и служителите, което да е резултат от спирането на работата и да е продължило повече от 30 дни (предишна редакция на КТ).

Определенията по чл. 288 ГПК на състави на ВКС не съставляват съдебна практика по см. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както е разяснено в ТР 1/2009 г на ОСГТК на ВКС.

Неотносими към предмета на спора и крайния резултат са и поставените въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: при констатиране при прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, че фактически е закрито част от предприятието във връзка с намаляване на обема на работа/съкращаване на щата (занапред се прекратява дейността), следва ли решаващият съдебен състав да отмени уволнението като незаконосъобразно; какво е съотношението на прекратяването на ТПО с основание “спиране на работа за повече от 15 работни дни“ към “закриване на част от предприятието/намаляване на обема на работа/съкращаване на щата“ – чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ; възможно ли е прекратяването на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ по усмотрение на работодателя да е алтернатива на кое да е предходни основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ; какво отличава хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ от хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ закриване на част от предприятието/намаляване на обема на работа/съкращаване на щата.

Както стана ясно, съдът е установил наличие на основанията по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и е без значение за решението по материалноправния спор, дали временното спиране на работа е довело и до предпоставки за извършване на съкращаване на щата (подобно изменение в щата изобщо не е и установяван), намален ли е в резултат на спирането и обема на работа, съществуват ли условия за закриване на част от предприятието. Безпредметни тогава се явяват и съпоставките между различните основания за прекратяване на трудовия договор, в случая те биха имали само доктринално значение, без връзка с крайния резултат по спора.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски, но не е представил доказателства да е извършил такива. Касаторът, предвид резултата, няма право на разноски за инстанцията. При така изложеното, съдебноделоводни разноски не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № VI-12/05.03.2021 г., постановено от Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 2888/2020 г.

РАЗНОСКИ не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: