Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Инокстрейд“ ЕООД, ЕИК: 115651441, представлявано от управителя И.Д, чрез адв.. К, против решение № 685/26.03.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. №2248/2017г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р-16001616007304-091-001/04.05.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №424/19.07.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че са спазени всички законови изисквания относно възникването на право на данъчен кредит и неговото упражняване. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнагаждение.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното:

Предмет на обжалване е бил ревизионен акт № Р-16001616007304-091-001/04.05.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №424/19.07.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на „Инокстрейд“ ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 89 115.13 лева ведно с прилежащи лихви в размер на 52 466,95 лв.

За да отхвърли жалбата против РА в обжалваната му част, съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл.168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Съдът е приел, че ревизираното дружество не е доказало, че е налице реалност на фактурираните доставки на стоки по фактурите издадени от „Принтмат” ЕООД, "Марти НК" ЕООД, „Трейд къмпани 21” ЕООД и „Ем ди мега стандарт“ ЕООД. Така постановеното решение е правилно.

Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право.

По отношение отказаното право на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от „Принтмат“ ЕООД, с предмет на сделките; по 12 бр. фактури, издадени от 4Марти – НК“ ЕООД – гр. С. с предмет на сделките – СВ ламарина, поцинкована ламарина; по 5 бр. фактури, издадени от „Трейд къмпани 21“ ЕООД – гр. С. с предмет на сделките – черна ламарина и поцинкована ламарина и по 13 бр. фактури, издадени от „Ем ди мега стандарт“ ЕООД с предмет на доставките – стока по опис, първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото въз основа на събраните доказателства и правилно е приел, че не е установено по категоричен начин правото на фактическо разпореждане по смисъла чл.14, §1 от Директива 2006/112 на фактурираните стоки. В случая по отношение на доставките и от четирите дружества не са представени доказателсва за място и дата на предаване на стоките, както и на какъв адрес са доставяни стоките. Не са представени договори, споразумения и транспортни документи. Три от дружествата нямат и регистрирани фискални устройства. Не са представени приемо-предавателни протоколи /ППП/, товарителници, стокови разписки или експедиционни бележки. Не са представени фискални бонове, а от представените такива е видно, че не са издадени от надлежно регистрирано фискално устройство. Представени са пътни листове, които не могат да се обвържат с всяка една от доставките. Не може да бъде проследено и последващото им прехвърляне от владение на ревизираното лице на негов купувач, с оглед липсата на аналитични справки, които да отразяват цялото движение на материалите от тяхното заприхождаване по аналитичната партида до влагането им в дейността на дружеството.

Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело №С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. От съвкупната преценка на събраните доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките.

Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесните фактури, издадени от „Принтмат” ЕООД, "Марти НК" ЕООД, „Трейд къмпани 21” ЕООД и „Ем ди мега стандарт“ ЕООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл.25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА в обжалваната му част, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Разноски: При този изхода на спора на ответника по касация следва де се присъдят разноски в размер на 3945.82 лв.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 685/26.03.2019г., постановено по адм. д. №2248/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Инокстрейд“ ЕООД, ЕИК: 115651441, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. при ЦУ на НАП сума в размер на 3945.82 лв. (три хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.