Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ресторанти и цветя“ ЕООД – гр. С., чрез адв.. Б и адв.. С, срещу решение № 3047 от 08.05.2019 г., постановено по адм. дело № 5157/2018 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221017001840-091-001/31.10.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната част с решение № 531/20.04.2018 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/ - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 88 053,08 лв. и начислените лихви в размер на 23 579,81 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че процесната доставка по фактурата е реална и за нея са представени относимите доказателства. Счита, че в обжалваното решение е направено погрешна преценка на фактите, което е довело до неправилни изводи по приложението на материалния закон. Оспореният РА е издаден в противоречие с изискванията на ЗДДС и съдебната практика на СЕС относно общата система на данъка на добавената стойност. Твърди се, че по волята на страните по процесния договор действието на същия е отложено към момента на предаването на предмета на продажбата, което е уговорено да е към момента на подписване на приемо – предавателния протокол и издадена от продавача фактура. Намира, че за установяване на изпълнението на задължението за монтаж и въвеждане в експлоатация на вещта, в ревизионното производство са представени достатъчно писмени доказателства, които установяват по категоричен начин извършването на услугата. Реалното...