Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фемили хоум концент СРЛ“ ООД, Р. Р срещу решение №12007 от 17.09.2020 г. по в. т.д.№1502/2020 г. на САС. С решението в обжалваната част са обявени на основание чл.59, ал.5 от ЗБН за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, освен за частта, която „Фемили хоум концент СРЛ“ ООД, Р. Р би получило при разпределението на осребреното имущество, извършените от „Фемили хоум концент СРЛ“ ООД, Румъния /предишно наименование „Д. Р“ С.А.“ АД/, регистрирано в Р. Р, с единен регистрационен код 6529672, прихващания по: 1) уведомително писмо вх.№1381/16.03.2015 г. за прихващане на задължения по договор за банков кредит от 01.06.2012 г. с вземане в размер на 19 497.05 лв., равностойни на 9 968.68 евро, произтичащо от договор за срочен депозит „4 х 4“ №35350/06.08.2013 г., сключен с М. Д. Д. и придобито от ответника с договор за цесия от 01.12.2014 г. и 2) уведомително писмо вх.№1382/16.03.2015 г. за прихващане на задължения по договор за банков кредит от 01.06.2012 г. с вземане в размер на 121 121.59 лв., равностойни на 61 928.49 евро, произтичащо от договор №22743/02.08.2012 г. за стандартен депозит с клауза за капитализиране на лихвата, придобито от ответника с договор за цесия от 01.12.2014 г. от „МПА Х. Б“ ЕООД.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в посочената част поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. Как следва да бъде тълкувана и прилагана правната норма на чл.59, ал.5 от ЗБН от страна на съда в случаите, когато противоречи и не е в съответствие на правни норми от по-висок ранг – чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, чл.17, ал.1, чл.52, ал.3 от ХОПЕС и др. 2. Относно задълженията на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения на чл.146 от ГПК. 3. За процесуалните задължения на въззивната инстанция и следва ли съдът да обсъди всички въведени от страна по делото оплаквания, както и ад обсъди всички доказателства по делото. Поддържа се и наличие на очевидна неправилност на решението в обжалваната част.

Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението /подписано с особено мнение от съдията докладчик, в което е изразено становище, че уредената в чл.59, ал.5 от ЗБН намеса в ползването на притежанията, в частта, с която през 2014 г. са включени нови хипотези на отменими прихващания, несъществуващи по предишната законова редакция, не отговаря на изискванията за законност и справедлив баланс съобразно чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС и на аналогично уредената защита на собствеността по чл.17, ал.1, вр. чл.52, ал.3 от ХОПЕС/ в обжалваната част, въззивният съд е приел, че разпоредбите на чл.59, ал.3 и 5 от ЗБН уреждат потестативно право по съдебен ред да бъде обявена относителната недействителност на прихващане, извършено от кредитор на банка или от самата банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, като целта на тези искове е да се преодолее поставянето на получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в по-добро положение /преференция/ в сравнение с това, в което той би бил при разпределение на имуществото на длъжника по правилата на чл.94 от ЗБН, ако това прихващане не бе извършено. Посочил е, че процесните прихващания са извършени с уведомителни писма с вх. №1381/16.03.2015 г. и вх. №1382/16.03.2015 г., когато са достигнали до техния адресат „КТБ“ АД и от който момент те са породи действие съгласно чл.104, ал.1, изр.1 от ЗЗД, като към тази дата са действали предходно приети изменения в чл.59 от ЗБН, извършени с §9, т.1 от ЗИД на Закона за държавния бюджет на РБ за 2013 г. /ДВ, бр. 98/28.11.2014 г./, в сила съгласно §12 от 28.11.2014 г. Изразил е становище, че целта на законовото изменение е да приравни извършените от кредитор и от банката прихващания, като предпоставките за тяхната отмяна са едни и същи: 1) да е извършено валидно изявление за прихващане, 2) след по-ранната от двете дати – началната дата на неплатежоспособност или на поставяне на банката под специален надзор, като липсва изискване за недобросъвестност на кредитора, разбирана като знание за неплатежоспособността на банката и е без значение кога са възникнали двете насрещни задължения. Изложил е съображения, че тези предпоставки по тази редакция на ал.5 са налице спрямо процесните изявления за прихващане от 16.03.2015 г., които са извършени след 20.06.2014 г. – началната дата на неплатежоспособност, която е и дата на поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор - прихващанията са извършени при тази редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН, т. е. при ясното съзнание на ответника за нейното съществуване към този момент. В този смисъл и тъй като спрямо процесните изявления за прихващания действието на нова редакция е ex nunc, т. е. за в бъдеще, което е нормалното действие на правните норми във времето, е достигнал до извод, че процесните прихващания попадат в приложното й поле, без да е необходимо да се прибягва до §8 от ЗИДЗБН /ДВ, бр. 22/13.03.2018 г./, с която е придадено обратно действие на разпоредбите на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 ЗБН – от 20.06.2014 г.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението въззивният съд е съобразил константната практика на ВКС по приложението на чл.235 и чл.236 от ГПК, като е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. Също така в решението са изложени мотиви, съдържащи фактически констатации /още повече, че по фактите в случая спор между страните не е съществувал/ и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото. В тази връзка следва да се посочи и обстоятелството, че във въззивната жалба не се съдържат каквито и да е правни доводи по отношение на иска по чл.59, ал.5 от ЗБН /на които съдът да отговори в решението/, като не са наведени и оплаквания за конкретно извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до невъзможност да бъдат предприети процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства /които страната е пропуснала да извърши в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания/. В този смисъл по втория и третия от формулираните от касатора въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не се установяват както селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, така и бланкетно поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК /не са изложени доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото и не са посочени актове на СЕС и КС на РБ, с които разрешението тези въпроси от въззивния съд е в противоречие/.

Наличие на поддържаните от касатора селективни основания /по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК/ не се установява и по отношение на първия от въпросите /отново не са изложени доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото и не са посочени актове на ВКС, на СЕС и КС на РБ, с които разрешението на въпроса от въззивния съд е в противоречие/, което е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато и по този въпрос. За пълнота следва да се посочи, че за прихващанията, осъществени преди изменението на чл.59 от ЗБН с §9 от ЗИД на ЗДБ на РБ за 2014 г. /ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г./, разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН в сила от 28.11.2014 г., не може да намери приложение. С нормата на §12 от ПЗР на същия закон е предвидено той да влезе в сила от обнародването му в ДВ - 28.11.2014 г., без на приетата нова материалноправна норма да е придадено обратно действие, а придаденото впоследствие с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, ДВ бр.22 от 13.03.2018 г. действие, е счетено за накърняващо по конституционно нетърпим начин принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, широко застъпени и в практиката на СЕС, като §8 е обявен за противоконституционен с решение №8 от 27.05.2021 г. по к. д.№9/2020 г. на Конституционния съд на Р.Б.Е защо чл.59, ал.5 от ЗБН /ДВ, бр.98 от 28.11.2014 г./ ще намери приложение само за прихващанията, осъществени след посочената дата, но не и по отношение на вече настъпили правни последици от юридически факти - осъществени чрез прихващане погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. На следващо място към 28.11.2014 г. са публично достъпни, както доклад на БНБ от 27.10.2014 г. /изготвен за информация на народните представители от 43-то Народно събрание на Р. Б, във връзка с предприети действия по казуса „КТБ“ АД и ТБ „Виктория“ ЕАД/, в който е включено становище недвусмислено указващо на окончателно установена неплатежоспособност на[Фирма 2], така и вписано в ТР решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г. за отнемането на банковата лицензия на[Фирма 2], респективно кредиторите осъществили прихващания след 28.11.2014 г. са знаели за настъпилата спрямо банката неплатежоспособност и същите са доказано недобросъвестни. В този смисъл становището, че обсъжданата законова разпоредба не отговаря на изискванията за законност, легитимна цел и справедлив баланс, съобразно чл.1 от Протокол №1 от ЕКЗПЧОС и чл.17, ал.1, вр. чл.52, ал.3 от ХОПЕС, не може да бъде споделено.

С оглед изложеното и тъй като при постановяване на решението в обжалваната част, не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №12007 от 17.09.2020 г. по в. т.д.№1502/2020 г. на САС в частта, с която са обявени на основание чл.59, ал.5 от ЗБН за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, освен за частта, която „Фемили хоум концент СРЛ“ ООД, Р. Р би получило при разпределението на осребреното имущество, извършените от „Фемили хоум концент СРЛ“ ООД, Румъния /предишно наименование „Д. Р“ С.А.“ АД/, регистрирано в Р. Р, с единен регистрационен код 6529672, прихващания по: 1) уведомително писмо вх.№1381/16.03.2015 г. за прихващане на задължения по договор за банков кредит от 01.06.2012 г. с вземане в размер на 19 497.05 лв., равностойни на 9 968.68 евро, произтичащо от договор за срочен депозит „4 х 4“ №35350/06.08.2013 г., сключен с М. Д. Д. и придобито от ответника с договор за цесия от 01.12.2014 г. и 2) уведомително писмо вх.№1382/16.03.2015 г. за прихващане на задължения по договор за банков кредит от 01.06.2012 г. с вземане в размер на 121 121.59 лв., равностойни на 61 928.49 евро, произтичащо от договор №22743/02.08.2012 г. за стандартен депозит с клауза за капитализиране на лихвата, придобито от ответника с договор за цесия от 01.12.2014 г. от „МПА Х. Б“ ЕООД. Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.