Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.227 от АПК във връзка с чл. 76а от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/.
Образувано е по касационна жалба от [Фирма 1] гр. С. представлявано от управителя д-р Т.С чрез пълномощника адвокат Чернева срещу решение № 1230 от 26.02.2019 год. постановено по адм. дело № 10510/2018 год. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Писмена покана № 29-02-35/20.06.2016 год. на директора на СЗОК за възстановяване на основание чл. 76 а, ал. 3 от ЗЗО на получена без правно основание сума от 5 060, 00 лева /4 100 лева по КП № 215 за ИЗ №3610/2015 год. и ИЗ №3574/2015 год. и 920 лева по КП №222 за ИЗ №3531/2015 год. и ИЗ №3587/2015 год./.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените оплаквания в жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендират се направените за касационната инстанция разноски.
Ответникът по касационна жалба – Директорът на СЗОК не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 1230 от 26.02.2019 год. постановено по адм. дело № 10510/2018 год. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на [Фирма 1] срещу Писмена покана № 29-02-35/20.06.2016 год. на директора на СЗОК в частта, с която дружеството е поканено да възстанови на основание чл. 76 а, ал. 3 от ЗЗО получена без правно основание сума в размер на 5 060, 00 лева представляващи 4 100 лева по КП № 215 за ИЗ №3610/2015 год. и ИЗ №3574/2015 год. и 920 лева по КП №222 за ИЗ №3531/2015 год. и ИЗ №3587/2015 год./.
За да потвърди в обжалваната част оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че същият е издаден при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички изискуеми от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и е съобразен с материалноправните предпоставки. Поканата е издадена след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла начл. 35 от АПК. Приел е също, че събраните доказателства и най-вече назначените съдебно-медицински експертизи, налагат несъмнения извод, че здравното заведение е получило суми без правно основание, тъй като са отчетени клинични пътеки, които не са завършени. Решението е правилно.
Фактическата обстановка по спора е изцяло изяснена. Между страните по делото е сключен договор № 22-2480/2015 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки в полза на здравноосигурените лица (ЗОЛ). Със заповед № РД-18-118/25.01.2016 год. директорът на СЗОК наредил да бъде извършена тематична проверка на [Фирма 1] по изпълнение на договора и допълнителното споразумение към него. За резултата от проверката е съставен протокол за неоснователно получени суми № МВ-РД-18-03-МВ/05.02.2016 год., в който подробно са описани общо 9 случая на неоснователно изплатени суми от бюджета на НЗОК. Предмет на разглеждане в настоящото производство са само случаите по КП № 215 за ИЗ №3610/2015 год. и ИЗ № 3574/2015 год. и КП № 222 за ИЗ №3531/2015 год. и ИЗ № 3587/2015 год. С процесното решение жалбата на ЛЗ срещу писмената покана в тази част е отхвърлена и дружеството е поканено да възстанови сумата в размер на 5 060 лева.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, при спазване на установената форма. В акта са посочени фактическите основания за издаването му: установените с протокол за неоснователно получени суми факти и обстоятелства във връзка със спазване на изискванията за завършеност на КП. Мотивите на административния орган се съдържат както в самия акт така и в документите, към които актът препраща и които се намират в административната преписка.
Към доказателствения материал по делото са приобщени съответните протоколи, договори и история на заболяването по процесните клинични пътеки. Установено е посредством заключението на вещото лице, че по КП № 215/ИЗ № 3610 не са налице условия да се счита за завършена клиничната пътека. Същото заключение е направено и по отношение на ИЗ № 3574/2015 год. Според втората експертиза, която съдът правилно приема за мотивирана и аргументирана и в този случай не може да се счете за завършена клиничната пътека, тъй като е извършено отстраняване на костта на имплантирани уреди-тибия и фибула с код 78.67, а отчетената в направлението за хоспитализация бланка № 7 основна оперативна процедура е с код 78.47, което не кореспондира с рентгенологичната картина.
По отношение на КП № 222 ИЗ № 3531/2015 год. вещото лице също счита, че пътеката е незавършена, тъй като щракащият пръст записан като основна диагноза в направлението за хоспитализация е в раздел 11.1 малки операции /11.1.14/. По този начин оперативната процедура не изпълнява диагностично-лечебния алгоритъм. За последното ИЗ № 3587 по тази КП № 222 вещото лице счита, че в оперативния протокол е записано, че ганглионът е екстирциран, а в направлението за хоспитализация бланка № 7 като оперативна процедура е записан код 82.21. По класификатора на медицинския стандарт по ортопедия и травматология ексцизия на ганглион е включена в т.11.1.1 малки операции. По тази причина основната оперативна процедура не изпълнява ДЛА на КП № 222 и пътеката се счита за незавършена.
Настоящият състав счита, че в хода на първоинстанционното производство съдът не е разместил доказателствената тежест. В случая административния орган носи доказателствената тежест с оглед правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК да установи по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основава правомощието си да откаже да зачете получените от изпълнителя на медицинска помощ суми от НЗОК за въпросните медицински дейности, за които са установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ. Констатациите му се основават на събраните в хода на административното производство доказателства. От друга страна жалбоподателят носи доказателствената тежест да установи спазване на визираните условия и ред за оказване на медицинска помощ при изпълнение на съответните КП. По този начин е процедирал и първоинстанционният съд.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че съдебното решение в обжалваната част, с което оспорената писмена покана в частта, с която е поканено дружеството да възстанови сумата от 5 060, 00 лева /4 100 лева по КП № 215 за ИЗ №3610/2015 год. и ИЗ №3574/2015 год. и 920 лева по КП №222 за ИЗ №3531/2015 год. и ИЗ №3587/2015 год./. е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото.
Касаторът е направил искане за присъждане на разноските по делото, но с оглед изхода на спора съдът намира претенцията за неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1230 от 26.02.2019 год. постановено по адм. дело № 10510/2018 год. на Административен съд София-град в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.