Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.П, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат В.Ч против решение № 147 от 13.03.2019 г. по адм. дело № 1125/2018 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1012-26-241-7/12.11.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №[ЕГН]/2140-26-715 от 04.10.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, и са присъдени разноски. В касационната жалба

се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че периода от 01.02.1985 г.-31.08.1990 г., през който Павлов е бил студент по линия на РАБФАГ във ВМЕ“В.И.Л“ гр. С., следва да се признае за трудов стаж на основание ПМС № 47/1978г.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и преписката да се върне на пенсионният орган за ново произнасяне. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Хасково не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на В.П против Решение № 1012-26-241-7/12.11.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №[ЕГН]/2140-26-715 от 04.10.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че липсва законово основание за признаване на посочения от жалбоподателя период от 01.02.1985 г. до 31.08.1990 г., прекаран като студент, редовна форма на обучение във ВМЕИ "В.И.Л" гр. С., за трудов стаж съгласно чл. 79 от ППЗП / изм. ДВ, бр. 40 от 1991 г отм. /, респ. за трудов стаж по чл. 79а, ал. 4 от ППЗП отм. ; Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че със заявление вх.№ 2113-26-984/04.06.2018 г. В.П е поискал от ТП на НОИ-Хасково отпускане налична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/. Към датата на подаване на заявлението Павлов е има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж с прекъсване положен за периода 02.10.1979 г. до 31.05.2018 г. 10г.02 м. 01д. от втора категория труд;22г.02м.25д. от трета категория; общ осигурителен стаж превърнат към трета категория съгласно чл.104 от КСО- 34г.11м.11д.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е правен и се свежда до това следва ли да се зачете като осигурителен стаж при пенсиониране, и то от втора категория труд времето от 01.02.1985 г. до 31.08.1990 г./с изключение на попадащия период от 01.07.1985 г. до 30.07.1985 г. който е зачетен като такъв от втора категория труд /, през което Павлов е бил студент редовна форма на обучение по линия на РАБФАК във ВМЕИ "В.И.Л" гр. С.., специалност ТТТО в Енергомашиностроителен факултет. За спорния период са действали разпоредбите на Закон за пенсиите отм. бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г. / и на Правилник за приложение на Закон за пенсиите отм. , бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г. /. Павлов, по тогава действащата нормативна уредба е попадал в приложното поле на чл. 79 от ППЗП отм. , който е зачитал за трудов стаж времето, през което изпратените от предприятия, учреждения или организации лица са следвали в политически, профсъюзни, културно-просветни, кооперативни и други курсове и школи, както и на изпратените на специализация. Трудовият стаж се зачита от категорията на работата, която е изпълнявало лицето преди изпращането му. Тази разпоредба е действала до приемането на ПМС № 83 от 10.05.1991 г., обн. ДВ, бр. 40 от 1991 г., с което същата е изменена и е придобила съвсем друго съдържание. За времето след 1.01.2000 г. -ЗП и правилникът за прилагането му са загубили правната си сила. Общата разпоредба на чл. 79 от ППЗП отм. , в нейната първоначална редакция не е действаща към 31.12.1999 г. и при изменението й липсва изрична законодателна регламентация за заварените правоотношения в този аспект по ППЗП отм. .

Правилно първоинстанционният съд е приел, че съществуването на законодателно регламентирана възможност за зачитане на спорния период за трудов стаж преди да възникне субективното право на жалбоподателя за пенсия, не е основание да се приеме, че това право съществува и към настоящия момент.

По сега действащата нормативна уредба, съгласно чл. 45 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, времето на обучение се зачита за осигурителен стаж от трета категория при условие, че са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 от КСО. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски. Такива данни по пенсионната преписка няма. Спорният период от 01.02.1985 г. до 31.08.1990 г. /с изключение на попадащия период от 01.07.1985 г. до 30.07.1985 г. който е зачетен като такъв от втора категория труд / може да бъде признат за осигурителен стаж само след представяне на документи за осигурителен доход и внесени осигурителни вноски. Доказателства в тази насока не са представени от жалбоподателя. За този период работодателят също не е внасял осигурителни вноски за Павлов, като е налице отбелязване в трудовата му книжка, в раздел "Ползван неплатен отпуск“- проведено обучение, като студент редовна форма - " стипендиант" в периода 01.02.1985 г. до 30.06.1985 г. и от 30.07.1985 г. до 31.08.1990 г. По Кодекса на труда този период не се зачита за трудов стаж. Липсва законово основание за признаване на периода на следване на жалбоподателя за трудов стаж при пенсиониране, съответно за осигурителен стаж без да са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 от КСО. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционният съд за неприложимост по отношение на жалбоподателя разпоредбите на чл. 69б, ал. 2 от КСО и чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО предвиждащи различни хипотези, при които лицето би придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни.

По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице изложените касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147 от 13.03.2019 г. по адм. дело № 1125/2018 г. на Административен съд - Хасково. Решението не подлежи на обжалване.