О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60831

гр.София, 17.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

шести декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2721/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. срещу въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 260101 от 24.03.2021 г. по гр. д.№ 1073/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Старозагорски районен съд по гр. д.№ 1087/ 2020 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против „Булсатком” ЕАД, гр.София, иск, квалифициран по чл.66 ал.2 КТ, за заплащане на сумата 46 828,80 лв – обезщетение по т.9 от допълнително споразумение № 1021/ 01.04.2015 г. към трудов договор № 51/ 15.06.2005 г. със законната лихва от 09.03.2020 г.

С молба от 03.12.2021 г. ответникът „Булсатком“ ЕАД уведомява съда за извършено преобразуване на дружеството от еднолично акционерно в еднолично с ограничена отговорност с фирма „Булсатком“ ЕООД, ЕИК 206575401. Съдът констатира, че преобразуването е вписано в търговския регистър, поради което правоприемникът на ответника следва да бъде конституиран като страна в производството.

Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправните въпроси „Дължи ли се обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, уговорено с договора или допълнително споразумение, когато основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по инициатива на служителя?“ и „Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?“. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решения по гр. д.№ 1476/ 2011 г., ІV г. о. и по гр. д.№ 700/ 2012 г., ІV г....