Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

гр.София, 11 март 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2721/ 2021 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 60831/ 17.12.2021 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Д. И. Н. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 260101 от 24.03.2021 г. по гр. д.№ 1073/ 2021 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора против „Булсатком” ЕООД, гр.София, /правоприемник на „Булсатком” ЕАД, гр.София/, иск, квалифициран по чл.66 ал.2 КТ, за заплащане на сумата 46 828,80 лв – обезщетение по т.9 от допълнително споразумение № 1021/ 01.04.2015 г. към трудов договор № 51/ 15.06.2005 г. със законната лихва от 09.03.2020 г.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?“. По този въпрос е налице установена практика /срв. решения по гр. д. № 1476/ 2011 г., IV г. о., по гр. д. № 700/ 2012 г., IV г. о., по гр. д.№ 2489/ 2017 г., 4-то г. о. и др./, според която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните...