Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Л. срещу решение № 174 от 05.12.2012 г. по адм. дело № 274/2012 г. на Административен съд - гр. Л..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е по тълкуването и прилагането на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Според тази разпоредба, в редакцията й до нейното изменение с § 2, т. 2 на ПМС № 332 на МС от 30.12.2009 г. (обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г.),

"видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец (...), която се подава от самоосигуряващото се лице (...) в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност (но) при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването."

При тази редакция на чл. 1, ал. 3 от посочената наредба 7-дневният срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност е инструктивен (но в практиката на НОИ, а и в съдебната практика, пропускането на този инструктивен срок се счита за административно нарушение, за което се налага санкция по чл. 349, ал. 1 КСО във връзка с чл. 4, ал. 10 - предишна ал. 9, ал. 8, ал. 7 - КСО и чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица ...).

С § 2, т. 2 на цитираното по-горе ПМС № 332 на МС от...