Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗЗД ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) (ЗГВРСНР).

Образувано е по подадена касационна жалба от директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при Националния осигурителен институт (фонд „ГВРС” при НОИ), чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Р.М, срещу Решение № 5298 / 06.08.2019 г., постановено по адм. дело № 12761 / 2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Разпореждане № 4506 – 40 - 2274 / 14.11.2018 г. на директора на фонд „ГВРС” при НОИ относно отказ за изплащане на гарантирано вземане на П.К, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на нормите на чл.3, чл.4 и чл.26 ЗГВРСНР във вр. чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) във вр. чл. 4, ал. 1, чл.5 и чл. 8 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът – П.К не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи...