Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.Н, лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора – [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Иванова срещу Решение № 6963 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2767/2018 г. по описа на Административен съд – София-град с доводи за неговата неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени като нищожна оспорената от него пред съда заповед на началника на Затвора – София. Претендира разноски.
Ответникът – началник на Затвора – София редовно призован, се представлява по делото от юрисконсулт Маринова, изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на С.Н срещу заповед № Р-20/30.08.2017 г. на ВПД началник на Затвора – София, с която се определят реда и условията за отпускане на дрехи, обувки и други разрешени вещи на настанените в затвора гр. С. лица.
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и относимите матералноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, при което е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на жалбоподателя в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е мотивирано съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК.
Неоснователни са и доводите в касационната жалба за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционният съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е приложил закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт.
Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че оспорената пред съда заповед е издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила – неизясняване на всички факти и обстоятелства и неизлагане на мотиви. Административният орган е приел наличието на изискуемите се от закона предпоставки за издаване на заповедта при надлежно установени факти и обстоятелства, видно от съдържанието на процесната заповед към датата на издаването ѝ, съдържанието ѝ е идентично с това на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС.
Не е налице и сочената в касационната жалба нищожност на оспорената заповед както правилно е установил първоинстанционният съд. От проследената нормативна уредба основателно е заключил, че задължението на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят на лишените от свобода безплатно облекло и обувки поначало не е безусловно, а само при съществуваща необходимост, когато лишените от свобода нямат собствени такива. От тази редакция на разпоредбата се налага извод, че грижа на лишения от свобода е да сезира затворническата администрация с искане да му се предоставят полагаемите се според сезона облекло и обувки като съответно обоснове искането си с липсата на собствени такива. На задържаните лица следва да се предоставят посочените в таблица № 1 и таблица № 2 облекла и обувки само при поискване и след установяване на факта, че лицето няма годни за ползване от съответен вид. Не е установено в производство жалбоподателя да е положил подобно усилие, отправяйки било в писмена, било в устна форма претенция за снабдяването с облекло и обувки. В тази връзка ищеца не е представил нито едно искане за предоставяне на дрехи, обувки и други разрешени вещи, което да не е било удовлетворено от администрацията на затвора. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е налице неизпълнението на произтичащо от закона задължение на административния орган – Главна дирекция "ИН", по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС.
Останалите доводи в касационната жалба са неотносими към правилността на обжалваното решение, съответно законосъобразността на оспорената пред съда заповед, тъй като касаят начина на изпълнението ѝ, определен в закона.
При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради това че разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ е специална по отношение на регламентацията по АПК и ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6963 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2767/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.