Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Й, [населено място], срещу Решение № 18 от 22.02.2019 г. по адм. дело № 408/2018 г. по описа на Административен съд – Шумен. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество счита, че задължен за данъка е платецът на дохода, а не получателя, поради което не следа внасянето да се вменява на него. Оспорва и извода, че упражняваната от него дейност се приравнява на свободна професия, съответно че е самоосигуряващо се лице. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът - Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП изразява чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на процесните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд - Варна е ревизионен акт /РА/ № Р-03002718001201-091-001/13.09.2018 г., издаден от от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №334 от 04.12.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която е установен данък върху годишната...