Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на К. Б. Ку, изпълнителен директор на "Х. Х. И. Ко.България" АД срещу решение № 193 от 29.10.2009 г. по преписка № 136/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено по отношение на К. Л. К. от гр. К., че с неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения, изпълнителният директор
на "Х. Х. И. Ко.България" АД, в периода от 08.12.2008 г. до 27.08.2009 г. не е изпълнил задължението си произтичащо от чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ и е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 80, ал. 1 от същия закон и на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 80, ал. 1 на работодателя изпълнителен директор на "Х. Х. И. Ко.България" АД е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв., за това, че в периода от 08.12.2008 г. до 27.08.2009 г. не е изпълнил задължението си произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр да осигури равно възнаграждение за еднакъв труд на своя служител К. Л. К. с тези на останалите му колеги, изпълняващи същите трудови функции.
Представителят на КЗД и заинтересованото лице оспорват основателността на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред комисията е образувано по жалба на
К. Л. К. за извършена спрямо него дискриминация от "Х. Х. И. Ко.България" АД при определяне на трудовото му възнаграждение, след възстановяването му на работа с решение на съда, в размер на минимална работна заплата 220 лв., последствие 240 лв., въпреки, че за заеманата длъжност по договореност със синдикатите се е предвиждала заплата от 340 лв. и новопостъпилите работници са назначавани със заплата 450-500 лв. Уточнил е, че работи като електрокарист в цех "Цветна леярна", с месечно трудово възнаграждение равно на минималната работна заплата, за разлика от електрокаристи в цех "апаратурен" и цех "Метало -заварочен", назначени след него, които получават заплата над 400 лв. и е посочил имената им. Работил е при вредни условия и му е призната първа и втора категория труд.
Установено е, че К. К. е работил на посочената длъжност от 02.02.1989 г. до 04.06.2002 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 190, ал.1, т. 4 КТ, поради дисциплинарно уволнение със заповед № 125/4.06.2002 г. на изпълнителния директор на "Х. Х. И. Ко.България" АД. Със съдебно решение от 7.05.2003 г. по гр. д. 6835/2002г. на Районен съд София уволнението е отменено и Киров е възстановен на заеманата длъжност в дружеството "водач на електрокар". Решението е обжалвано пред СГС и ВКС и влязло в законна сила на 04.11.2008 г. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение и по подадена молба от работника, със заповед № 311/08.12.2008 г. на изпълнителния директор на дружеството, К. К. е възстановен на длъжност "водач на електрокар" в отдел "Металургичен", дирекция "Ел. апарати", с основна месечна заплата 220 лв., считано от 08.12.2008 г., която е минималната работна заплата към този момент.
Пред комисията е представена длъжностната характеристика на водач на електрокар и мотокар в дружеството, предвиждаща изпълнение на трудови функции като изхвърляне на отпадъци на установени места, пренасяне на товар и други, под която
през 2008 г. са се подписали и други девет работника, включително К. К. на 08.12.2008 г. при възстановяването му на работа. От щатното разписание на длъжността "водач на електрокар и мотокар" за м. 12.2008 г. комисията е установила, че трудовото възнаграждение на К. К. е по - ниско от това на останалите служители, на които е връчена същата длъжностна характеристика и изпъляват същата работа, посочени са индивидуални работни заплатни на пет работника назначени тази длъжност, с размер над 400 лв. Изложени са мотиви, че възложената работа се характеризира с трудовите функции описани в длъжностната характеристика и след като е подписана от около други десет работници, положеният от жалбоподателя пред комисията труд е идентичен с техния. Установено е, че при възстановяването му на работа на 08.12.2008 г. К. К. е заемал единствената длъжност "водач на електрокар и мотокар" в отдел "Металургичен" и образованието му е основно за което във вътрешните правила на дружеството е определена минимална основна заплата от 220 лв. към 2008 г. При тези данни комисията е счела, че разликата в индивидуалните трудови възнаграждения се дължи на личното положение на жалбоподателя, свързано в възстановяването му на работа на заеманата длъжност с решение на съда, с което уволнението е признато за незаконно.
Прието е, че неизпълнението на задължението по чл. 14, ал.1 ЗЗДискр е самостоятелно нарушение на ЗЗДискр и в случая определянето и заплащането на по - ниско индивидуално основно трудово възнаграждение съставлява по - неблагоприятно третиране в сравнение с определеното и заплащано на други работници, наети да изпълняват същата работа. Направени са изводи, че това по-неблагоприятно третиране е основано на личното положение на лицето, определящо се от обстоятелството, че е водил трудово дело срещу работодателя, което не е налице при другите работници получаващи по - високо трудово възнаграждение за същата работа.
Съгласно чл. 14, ал.1 ЗЗДискр работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Правилни са изводите на комисията, че трудовите функции, възложени за изпълнение в рамките на заеманата длъжност се установяват с длъжностна характеристика, която съгласно чл. 127, ал.1, т. 4 от КТ се връчва от работодателя на работника при сключването на трудовия договор. Следва да се има предвид и че за установяване дали е налице същия или сравним труд са релевантни фактическото естество на работата, необходиматата квалификация, условията на труд и други. Еднакъв труд не е налице, ако работата не е същата или сравнима на практика, дори да е налице формално тъждество на длъжностите. Достатъчно е работниците да полагат сравним труд, за да се дължи равно заплащане.
В производството пред комисията страната, която твърди, че е жертва на дискриминация следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, при което ответната страна има тежест за докаже, че правото на равно третиране не е нарушено, съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. От връчената длъжностна характеристика се установява, че на Киров е възложена същата работа като тази на другите работници на същата длъжност. Обстоятелството, че Киров е заемал единствената такава длъжност в отдел "Металургичен" не доказва, че се касае за различен труд. Възразява се от жалбоподателя, че не е взето предвид от комисията, че цеховете, в които работят другите работници на тази длъжност са в различни производства и полаганият от тях труд е с доста по - висока интензивност и при по - голямо натоварване, но не се представят доказателства в тази насока. Не се доказва от работодателя, че работата на тази длъжност в отдел "Металургичен" не е сравнима с работата на същата длъжност в другите цехове, поради което е определена различна заплата.
Доводите на работодателя, че към момента на възстановяването му на работа Киров е получил установената минимална работна заплата за 2008 г. - 220 лв. и е получавал всички останали допълнителни плащания към трудовото възнаграждение, които дружеството изплаща на останалите служители и работници и че веднага след заемане на длъжността, от началото на 2009 г. основното му трудово възнаграждение е увеличено от 220 на 240 лв. месечно, което в процентно отношение е един от най - високите проценти на увеличение на заплата, прилаган в дружеството, не опровергават извода за неравно третиране. През 2008 г. и 2009 г. на К. К. е определен размера на минималната работна заплата, за разлика от трудовото възнаграждение на другите работници на същата длъжност.
Възразява се, че това е една от най - ниско квалифицираните длъжности, за изпълнението на трудовите задължения по нея не е необходима специална квалификация и особени умения, което обуславя размера на договореното трудово възнаграждение, в сравнение със заплатите на другите висококвалифицирани специалисти.
Образованието има значение при преценката, дали се полага еднакъв и равностоен труд, за който се дължи равно възнаграждение, но не е единственият фактор при установяването на изпълняваните трудови функции.
В жалбата се излагат доводи, че не е взета предвид пресоналната оценка за изпълнение на поставените задачи от работодателя. Представя се атестационна карта за последната извършена атестация на работниците и служителите в дружеството, по която Киров е получил предпоследна оценка по петобалната система за оценяване, а по отношение на критериите "изпълнение обема на работа" и "качество на работата" не е покрил минималните изисквания, във връзка с което трудовото му правоотношение е прекратено на 27.08.2009 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 2, предложение второ от КТ. Атестацията е извършена преди прекратяване на трудовото правоотношение и не е основание за определяне на трудовото възнаграждение към момента на възстановяване на заеманата длъжност през м. декември 2008 г., поради което доводите на жалбоподателя, че различното трудово възнаграждение е определено въз основа на атестиране са неоснователни.
До приключване производството по преписката пред комисията К. К. е съкратен от работа със заповед № 230/06.07.2009 г. и протокол № 73 от същата дата, на основание чл. 329, ал.1, т. 3, предложение второ от КТ, считано от 27.08.2009 г. Обстоятелството, че в хода на производството пред комисията е прекратено трудовото правоотношение на дружеството с К. К., не е основание да се обезсили решението на комисията, поради липса на правен интерес на жалбоподателя пред нея да установи нарушение по ЗЗДискр.
Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на
К. Б. Ку, изпълнителен директор на "Х. Х. И. Ко.България" АД, срещу решение № 193 от 29.10.2009 г. по преписка № 136/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Осъжда
К. Б. Ку, изпълнителен директор на "Х. Х. И. Ко.България" АД да заплати на К. Л. К. от гр. К. разноски по делото в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му, през петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. В./п/ П. Н.
П.Н.