Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Н. Н“ ЕООД, ЕИК 203838847, с адрес за кореспонденция: гр. С., бул. „Шипченски проход“ № 63, ет. 2, ап. 202, против решение № 903 от 15.02.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 11206/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221416008111-091-001/15.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1433/11.09.2017 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 40 467,18 лв. по фактури, издадени от „Милдън“ ЕООД, и начислени лихви за забава в размер на 145,96 лв.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани и несъобразени с ангажираните писмени и гласни доказателства, включително със заключението на експерта по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата. Искането от съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърдения с него ревизионен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в съдебно заседание и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22221416008111-091-001/15.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1433/11.09.2017 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на „Н. Н“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м.08.2016 г., м.09.2016 г., м.10.2016 г., м.11.2016 г., м.12.2016 г. и м.01.2017 г. в общ размер на 40 467,18 лв. по фактури, издадени от „Милдън“ ЕООД, и са начислени следващите се лихви в размер на 145,96 лв.
Предмет на издадените от „Милдън“ ЕООД фактури са доставки на гуми, покупка на материали, части и консумативи за МПС, за които се твърди, че са предназначени за целите на независимата икономическа дейност на „Н. Н“ ЕООД. Органите по приходите отричат факта на получаването им от прекия доставчик предвид непредставянето на информация относно извършените доставки, кога и от кого са ремонтирани автомобили, респективно как са отчитани и каква документация е водена за извършените ремонти, и данни за превозните средства, в които те са вложени. Въз основа на установеното в хода на ревизията са приели, че не се доказва изпълнението на доставки от страна на „Милдън“ ЕООД към ревизираното лице. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25 и чл. 6 от ЗДДС, с ревизионния акт е отказано на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури.
За да постанови първоинстанционното решение, с което е отхвърлил жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, и относимата част от заключението на експертизата, решаващият състав е приел, че те не индивидуализират вида на фактурираните стоки като родово определени вещи. Преценил е, че предметът на спорните доставки не е доказан от съпътстващите ги документи, а сами по себе си фактурите не доказват това.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на реално осъществени доставки и неправомерно начислен данък по процесните фактури.
Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. ЗЗ на решение на СЕС по дело С-285/11 следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в производството доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от решението е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик.
Настоящата касационна инстанция намира, че в случая реалността на доставките с предмет – различни видове авточасти, масла, автопринадлежности и консумативи, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, е доказана в процеса. От събраните писмени доказателства и заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява наличието на облигационни отношения между получателя на стоките и издателя на фактурите, тяхната индивидуализация, предаване на стоките и преминаване на собствеността върху тях, както и последващата им реализация.
В ревизионното производство е установено, че основната дейност на проверяваното дружество през ревизираните периоди е транспортни услуги по превоз на стоки в рамките на Европейския съюз, трети страни и Р.Б.Д притежава лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден от министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ползва наети имоти – 100 кв. м. хале, прилежащи външни площи с паркоместа и асфалтова площадка с площ от 5 703 дка - паркинг за тежкотоварни автомобили, и канал за ремонти на МПС, съгласно представени договори за наем от 1.06.2016 г. и 1.11.2016 г. За ревизирания период ползва наети товарни влекачи, ремаркета и полуремаркета, с които упражнява транспортната дейност. Поддръжката и ремонта на наетите активи се извършва въз основа на договор от 20.07.2016 г. за абонаментно техническо обслужване. За периодите, обхванати от ревизията, дружеството има назначени на трудов договор три лица на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, едно лице на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил“ и едно на длъжност „ръководител транспорт“.
От представения договор за поръчка от 1.08.2016 г. се установява наличие на облигационни отношения между „Н. Н“ ЕООД, като получател, и „Милдън“ ЕООД, като доставчик, осигуряващ периодичното и своевременно снабдяване с резервни части и консумативи за дейността му.
Всички фактури за доставка на стоки притежават съществени реквизити и са придружени от фискални бонове за извършеното плащане в брой, заявки в електронен формат за доставка на резервни части и консумативи, двустранно подписани и подпечатани приемо-предавателни протоколи, стокови разписки. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, в представените към всяка една фактура приемо-предавателни протоколи и заявки се съдържат конкретни данни относно наименование и количество на заявените и доставени стоки и видно от съдържащата се в тях информация те кореспондират помежду си. Стоковите разписки, издадени от „Милдън“ ЕООД, са с номера, дати, източник - стоки на склад, направление - приходи от продажба на стоки на дребно, наименование на изписаните стоки, количество, единична цена и обща стойност съвпадат с артикулите и количеството, описани във фактурите, като стойностите са по-ниски предвид себестойността на стоките.
Съгласно дадените от страните писмени обяснения, транспортът и съхранението на стоките е за сметка на получателя и от представените доказателства се установява, че „Н. Н“ ЕООД разполага с транспортни средства, складови площи и специализиран персонал.
Установено е от ревизиращия екип, че в счетоводството на дружеството доставките на резервни части и консумативи са заведени като стоково материални запаси и са изписани на разход в сметка 601 Разходи за материали. Получените приходи от предоставяне на транспортните услуги за превоз на товари се отчитат в сметка 703 Приходи от продажба на услуги, свързани с основната дейност. Тези факти се потвърждават и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието без оспорване от страните по делото. Вещото лице е констатирало, че спорните фактури са осчетоводени от доставчика, отразени в отчетните му регистри за съответните данъчни периоди и са отчетени приходи от продажби на стоките. През ревизираните периоди не е установило други доставчици на авточасти и автоконсумативи, идентични като вид и количество на тези, получени по фактурите на „Милдън“ ЕООД. Заключило е, че получените доставки на стоки имат връзка с извършваната от жалбоподателя икономическа дейност през ревизирания период.
При така установените факти и обстоятелства по спора, първоинстанционният съд е направил необоснован фактически извод за неустановени при условията на пълно доказване реални доставки на фактурираните стоки. Данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, и са използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. При съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя общо в размер на 40 467,18 лв. за данъчните периоди м.08.2016 г., м.09.2016 г., м.10.2016 г., м.11.2016 г., м.12.2016 г. и м.01.2017 г. по фактурите, издадени от „Милдън“ ЕООД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на оспорения съдебен акт. Решението на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на „Н. Н“ ЕООД е неправилно и следва да бъде отменено, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на дирекция "ОДОП" - София в размер на 1 748,39 лв. и на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт, с който са установени допълнителни задължения за ДДС и начислени лихви.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на „Н. Н“ ЕООД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3 073 лв. за двете съдебни инстанции, представляващи платени държавни такси, възнаграждение за вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 903 от 15.02.2019 г., постановено по административно дело № 11206 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22221416008111-091-001/15.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1433/11.09.2017 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на „Н. Н“ ЕООД, ЕИК 203838847, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м.08.2016 г., м.09.2016 г., м.10.2016 г., м.11.2016 г., м.12.2016 г. и м.01.2017 г. в общ размер на 40 467,18 лв. и са определени лихви за забава в размер на 145,96 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Н. Н“ ЕООД, ЕИК 203838847, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Г. М“, ул. „Венера“ № 6, офис 1, съдебни разноски в размер на 3 073 (три хиляди седемдесет и три) лева за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.