Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 251, ал. 5 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "Венди 101" ООД чрез управителя Й.Д срещу решение №1059/15.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3289/2014 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за тълкуване на влязло в сила решение №868/29.04.2015 г. по посоченото по-горе дело на първоинстанционния административен съд. В касационната жалба се твърди, че не е доизяснена волята на съда дали за фирмата съществува само задължение да се изплатят на отсрещната страна определените суми в потвърдения ревизионен акт или съдът постановява и трансформация на обявените за трудови доходи от самоосигуряване. Твърди, че е допусната и порочна фактическа грешка от съда, която не води до изменение на определените суми, които дължи дружеството, но води до съдебни спорове за неизплатени заплати по трудово правоотношение, както и за липса на трудови досиета и отразени пари във ведомости, каквито Административен съд - гр. П. е счел, че процесните лица са получавали паралелно с доходите от самоосигуряване, обявени за трудови. Иска се от настоящия съдебен състав да изправи съдебната грешка и да заяви категорично и ясно волята си по поставения въпрос. В тази връзка касационният жалбоподател иска, ако съдът намери, че освен изплащането на парите по ревизионния акт, има и задължение да трансформира доходите на лицата от самоосигуряване в трудови, което води до изготвяне на изискуемите документи, то моли предвид безпрецедентния според касатора случай в практиката на НАП и пропуските в законодателството, за произнасяне и становище за закоността на последващите действия. Твърди, че независимо от тезата на Административен съд - гр. П., че всичко е ясно в съдебното решение, касационният жалбоподател иска да получи становище по отношение законността на поставените въпроси, тъй като счита, че ще извърши престъпление като принуди бившите си служители да изготвят собственоръчно антидатирани документи, да се подписват срещу неполучени суми, както и да се заведе доход, който веднъж е отчетен като изплатен на самоосигуряващите се лица и втори път - като такъв по трудови правоотношения. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, допълнението към нея (макар и подадено след изтичане срока по чл. 211, ал.1 АПК), както и в молби, уведомителни писма до различни институции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от управителя Й. Д. С приключване на устните състезания и след даване ход по същество на 14.11.2019 г. е допозирана, т. нар. молба-съдействие, в която отново се преповтарят исканията от касационната жалба..

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП чрез юриск. Д.К, я оспорва, тъй като съдебното решение не е неясно и не изниква необходимост от изясняване волята на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С решение № 868/29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3289/2014 г. първоинстанционният съд е отхвърлил жалба на "Венди 101" ООД - гр. К. срещу РА № 241402236/25.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 1141/13.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за установени задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО. Съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че представените граждански договори прикриват трудови договори, тъй като с тях не е уговорено престиране на конкретен резултат, а наемане на работа на физически лица за изпълнение на трудови функции. При така установеното съдът е приел, че се потвърждава тезата на приходните органи, че трудовоправният характер на процесните договори се установява и при проследяване на уговореното възнаграждение, в повечето случаи изплащано ежемесечно, както и липсата на елемента време показва, че е уговорена допълнителна трудова заетост на лицата, като съгласно чл. 4, ал.1, т.6 КСО, ведно с основната такава. Съдът е направил извод, че е престирана работна сила за осъществяване на трудови функции, които нямат случаен и епизодичен характер и естество на готов, краен продукт, изработването на който води до прекратяване действието на договора, за да се приеме, че се касае до договор за поръчка или договор за изработка. В този смисъл съдът е счел, че правилно приходните органи са приели, че сключените граждански договори прикриват трудови договори и при изплащането на възнагражденията по тях са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал.1, чл. 7, ал.1 и 2 КСО, чл. 20, ал.4 ЗГВРС и чл. 40, ал.1, т.1 ЗЗО. За правилно и съответно на закона съдът е приел и начислените данъчни задължения по чл. 43/49 ЗДДФЛ, тъй като дружеството не е начислявало такъв по гражданските договори, които имат характер на трудови.

С обжалваното пред настоящия касационен състав решение е отхвърлена молбата на "Венди 101" ООД за тълкуване на влязлото в сила решение, посочено по-горе, което е правилно и не подлежи на отмяна на посочените в касационната жалба основания.

Тълкуването на съдебно решение изисква да е налице неяснота на същото или вътрешно противоречие, вследствие на които не може да се разбере действителната воля на съда, постановил съответното решение. Това означава, че неяснотата или противоречието следва да съществуват в диспозитива на решението предвид, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. От изложенията пред първоинстанционния съд и сега в настоящето касационно производство "Венди 101" ООД се стреми да постигне друг резултат по делото, което е недопустимо. По пътя на тълкуване не може да се пререшава правния спор, нито да се получи становище, различно от постановеното в съдебното решение на първоинстанционния съд, още повече за т. нар от касатора последващи действия след съдебното решение, което е влязло в сила. Поставените въпроси от касатора не следва да се обсъждат, тъй като те са извън правомощията при обжалване на решение, с което е оставено без уважение искането за тълкуване. Недопустимо е да се прави преценка на доказателствата по делото, на фактите и обстоятелствата, установени по него и последващите такива, поради което искането на касатора съдът да му укаже как да процедира за в бъдеще са извън установения в закона ред за тълкуване на съдебно решение.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на Национална агенция за приходите - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1059/15.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3289/2014 г. по описа на Административен съд - гр. П.,

ОСЪЖДА "Венди 101" ООД - гр. К. да заплати на Национална агенция за приходите 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.