Производството е по чл. 248 ГПК.

1. Постъпила е молба вх. № 67335/05.10.2021 г. /п. кл. от 01.10.2021 г./ от адв. Е. М. В. - процесуален представител на А. И. Н., за изменение на определение № 60342/29.09.2021 г. по настоящото дело в частта за разноските, с искане за присъждане на разноските по водене на делото във Върховния касационен съд, сторени от Н..

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответниците по молбата В. А. Л., С. Р. Л., И. И. М. и Р. И. М. чрез процесуалния им представител адв. М. З., който съдържа възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат за сумата над 300 лева.

2. В. А. Л., С. Р. Л., И. И. М. и Р. И. М. чрез процесуалния им представител адв. М. З. са подали молба вх. № 68068/26.10.2021 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение № 60342/29.09.2021 г. по настоящото дело в частта за разноските, с искане за намаляване на 300 лева на размера на присъдените в полза на Е. А. Н. разноски, съставляващи възнаграждение за едни адвокат.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от адв. Е. М. В. - процесуален представител на Е. А. Н., със становище, че молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С определение № 60342/29.09.2021 г. по настоящото дело, образувано по касационна жалба на В. А. Л., С. Р. Л., И. И. М. и Р. И. М., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 7/18.01.2021 г. по в. гр. д. № 382/2020 г. на Смолянския окръжен съд и касаторите са осъдени да заплатят на Е. А. Н. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 650 лева.

Освен Е. А. Н., ответник по касация е бил и А. И. Н.. Двамата ответници по касация са представлявани от адв. Е. М. В.. Искане за присъждане на сторените от А. Н. разноски по водене на делото в касационната инстанция се съдържа в представения от адв. В. отговор на касационната жалба.

Искането на А. Н. за изменение на определението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК - определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, което е необжалваемо, е постановено на 29.09.2021 г., а молбата е подадена на 01.10.2021 г., т. е. в рамките на законоустановения едномесечен срок.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г., за производството пред Върховния касационен съд А. И. Н. е направил разноски в размер на 650 лева, съставляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение за адв. В..

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция - недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, молбата на ответника по касация А. Н. за изменение на определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК и присъждане на сторените от него разноски е основателна.

Възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно.

Защитата, осъществена от процесуалния представител на ответника по касация А. Н., е по касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване на установено, че ищците притежават вещно право на преминаване върху чужд недвижим имот, и по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които препятстват упражняване правото на собственост на ищците върху посочения сервитут, като премахнат изградената ограда.

Определен съобразно защитавания материален интерес, който съвпада с цената на двата иска - по 106.10 лева според удостоверение за данъчна оценка изх. № 7107002561/28.01.2019 г. на община Неделино /л. 78 по гр. д. № 310/2018 г. на Златоградския районен съд/, и предвид нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение по всеки от исковете в случая възлиза на по 300 лева. Съгласно чл. 9, ал. 3 от наредбата за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лева. Тъй като защитата е осъществена по две искови претенции, то общият размер на възнаграждението за касационната инстанция е 1 000 лева. При това положение договореното и заплатено от А. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева е под предвидения в наредбата минимален размер, което налага извод за неоснователност на възражението за прекомерност.

По същите съображения неоснователно се явява и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за водене на делото пред касационната инстанция, заплатено от Е. Н.. Ето защо молбата за изменение на определението за недопускане на касационно обжалване в частта за присъдените на Н. разноски следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 60342/29.09.2021 г. по гр. д. № 2141/2021 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., като ОСЪЖДА В. А. Л. с ЕГН [ЕГН], С. Р. Л. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], област С., [улица], И. И. М. с ЕГН [ЕГН] и Р. И. М. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], област С., [улица], да заплатят на А. И. Н. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 650 /шестстотин и петдесет лв./ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. Л., С. Р. Л., И. И. М. и Р. И. М. за изменение на основание чл. 248 ГПК на определение № 60342/29.09.2021 г. по гр. д. № 2141/2021 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта, с която са осъдени да заплатят на Е. А. Н. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 650 /шестстотин и петдесет лв./ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: